Аблатив, или отделителен падеж, е името на редица падежи, съществуващи в много езици, чиято обща функция е обозначаване на движение далеч от нещо, въпреки че детайлите в конкретния език могат да бъдат различни. Името „аблатив“ произлиза от латинското ablatus, миналото (неправилно) причастие на auferre „отнасям“.

В латинския език редактиране

Аблативът е един от най-често използваните падежи в латинския език. Заради широкия кръг от значения понякога е наричан и „обстоятелствен падеж“. Изразява различни обстоятелствени отношения в изречението и обединява три първоначално отделни индоевропейски падежа: същински аблатив, инструментал и локатив. Особено често използван е в латинския т. нар. ablativus absolutus. Това е конструкция от име в аблатив и минало страдателно причастие, съгласувано с името по род, число и падеж.

Примери за обсотятелствен падеж
Ablativus absolutus Ablativus absolutus без причастие
Duobus certanibus tertius gaudet. Me invito.; Hannibale vivo.
(Докато) двама се карат, трети печели. Против волята ми.; Докато Ханибал бе жив.