Ода (съпруга на Арнулф Каринтийски)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ода.
Ода (Oda, Ota, Uta; * 873/874, вероятно във Фелден; † след 30 ноември 903, Фелден, Бавария) е съпруга на император Арнулф Каринтийски. Тя е херцогиня на Каринтия, кралица на Източнофранкското кралство и римско-германска императрица.
Ода | |
херцогиня на Каринтия, кралица на Източнофранкското кралство и римско-германска императрица | |
Родена |
874 г.
|
---|---|
Починала | не по-рано от 30 ноември 903 г.
|
Погребана | Регенсбург, Федерална република Германия |
Герб | |
Семейство | |
Род | Конрадини |
Баща | Удо, Беренгар |
Съпруг | Арнулф Каринтийски (888) |
Деца | Лудвиг Детето |
Други роднини | Беренгар |
Биография
редактиранеТя проилиза от рода Конрадини. Дъщеря е на Беренгар († 879), който е маркграф на Неустрия (861 – 865) и около 860 г. граф на Хесен. Вероятно е сестра или роднина на Конрад Стари († 27 февруари 906).
Ода се омъжва през 888 г. за херцог Арнулф Каринтийски от рода Каролинги, който през 887 г. е избран за източнофранкски крал. Тя има с него син Лудвиг Детето (* септември или октомври 893, Алтьотинг; † 20 или 24 септември 911, вероятно във Франкфурт на Майн), който става на 4 февруари 900 г., на шест години, крал на Източнофранкското кралство.
Ода помага на съпруга си в политиката. През 899 г. е съдена в Регенсбург за изневяра на болния си съпруг, но със 72 свидетели тя доказва, че това не е вярно. Това е вторият подобен процес в историята на Средновековието, след този на императрица Рихарда преди 12 години през 887 г.
След смъртта на съпруга ѝ тя отива в родината си. Погребана е до него в манастира Свети Емерам към Регенсбург.
Литература
редактиране- Friedrich Stein, Geschichte des Königs Konrad I. von Franken und seines Hauses (1872)
- Lexikon des Mittelalters, Band VIII, Spalte 1344
- Eduard Hlawitschka, Die Ahnen der hochmittelalterlichen deutschen Könige, Kaiser und ihrer Gemahlinnen (2006)
- Donald C. Jackman, Die Ahnentafeln der frühesten deutschen Könige. In: Herold-Jahrbuch, Neue Folge, 15. Band (2010), S. 47ff