Одринска българска католическа гимназия
Одринската българска католическа гимназия е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Одрин, Османската империя, от 1863 до 1929 година.[1]
| Одринска българска католическа гимназия | |
 Снимка на сградата на Одринската българска католическа гимназия построена през 1906 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | Одрин, Османска империя |
| Основаване | 1863 г. |
| Основател | Орден на възкресенците |
| Закриване | 1929 г. |
| Вид | гимназия |
| Директор | Игнатий Качановски (от 1863 г.) |
 Местоположение | |
История
редактиранеС папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен Игнатий Качановски. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Няколко месеца по-късно в Одрин пристигат и следващите духовници – Томаш Бжеска и Франтишек Зерер. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия (от 1874 г.[2]). Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като Георги Голчев, Стефан Кукурлиев, Павел Маринов и Славчо Кесяков.[3]
След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език.
В Българо-католическата гимназия цари дух на патриотизъм, насърчаван от учителите възкресенци, които са участници в полското национално освободително движение. През 1885 г. при присъединяването на Източна Румелия към България учениците в гимназията, учредяват революционен кръжок и започват да събират оръжие с цел да избягат в България, за да защитят Съединението. В навечерието на Балканската война от 1912 г. учениците български поданици се евакуирани в България. В началото на 1929 г. цялото имущество на гимназията преминава в ръцете на турската управа на града, което бележи края на Българо-католическата гимназия в Одрин.
Днес сградата се използва от Анадолската гимназия „Мурат“.
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Данова, Надя. Отново за пропускливата стена между идентичностите // Балкански идентичности. Архивиран от оригинала на 2013-12-16. Посетен на 2 ноември 2019 г.
- ↑ Георгиев, Любомир. За просветното дело на българите в Одрин и мястото на отците възкресенци в него, История, година XXI, 2013, книжка 6, с. 467.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред. София, Абагар, 1994. с. 112.