Одринска българска католическа гимназия

Одринската българска католическа гимназия е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Одрин, Османската империя, от 1863 до 1929 година.[1]

Одринска българска католическа гимназия
Снимка на сградата на Одринската българска католическа гимназия построена през 1906 г.
Снимка на сградата на Одринската българска католическа гимназия построена през 1906 г.
Информация
СедалищеОдринОсманска империя
Основаване1863 г.
ОснователОрден на възкресенците
Закриване1929 г.
Видгимназия
ДиректорИгнатий Качановски (от 1863 г.)
Карта Местоположение

С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен Игнатий Качановски. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Няколко месеца по-късно в Одрин пристигат и следващите духовници – Томаш Бжеска и Франтишек Зерер. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия (от 1874 г.[2]). Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като Георги Голчев, Стефан Кукурлиев, Павел Маринов и Славчо Кесяков.[3]

След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език.

В Българо-католическата гимназия цари дух на патриотизъм, насърчаван от учителите възкресенци, които са участници в полското национално освободително движение. През 1885 г. при присъединяването на Източна Румелия към България учениците в гимназията, учредяват революционен кръжок и започват да събират оръжие с цел да избягат в България, за да защитят Съединението. В навечерието на Балканската война от 1912 г. учениците български поданици се евакуирани в България. В началото на 1929 г. цялото имущество на гимназията преминава в ръцете на турската управа на града, което бележи края на Българо-католическата гимназия в Одрин.

Днес сградата се използва от Анадолската гимназия „Мурат“.

Вижте също

редактиране
  1. Данова, Надя. Отново за пропускливата стена между идентичностите // Балкански идентичности. Архивиран от оригинала на 2013-12-16. Посетен на 2 ноември 2019 г.
  2. Георгиев, Любомир. За просветното дело на българите в Одрин и мястото на отците възкресенци в него, История, година XXI, 2013, книжка 6, с. 467.
  3. Елдъров, Светлозар. Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред. София, Абагар, 1994. с. 112.