Отваря главното меню

Одринска българска мъжка гимназия

Българската мъжка педагогическа гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин е главен просветен и революционен център на българите в османската част на Тракия.

Българска мъжка гимназия
„Д-р Петър Берон“
Bulgarian high school in Odrin.JPG
Map of Edirne.png
41.6782° с. ш. 26.547° и. д.
Местоположение в Одрин
Информация
Седалище Одрин, Османска империя
Основаване 1891
Основател Българска екзархия
Закриване 1913
Вид гимназия

Съдържание

МестонахождениеРедактиране

Сградата на Българската одринска мъжка гимназия се намира в западната част на града на ул. "Мумджулар" ( Mumcular Sokak) при пресичането ѝ с бул. "Топкапи" (Topkapi cadessi) в стария квартал "Калето" (Kaleiçi) - сега Чаушбей (Çavuşbey Mh). Днес сградата е държавен турски училищен пансион (Shçek Edirne Erkek Yetiştirme Yurdu). GPS 41,677816 26,547149.[1]

ДейностРедактиране

 
Печатът на училището
 
Ученици от първия випуск на Одринската българска мъжка гимназия с учителите си, учебната 1898/1899 година.

Първото българско училище в Одрин е открито през 1846 г. в махалата Калето. Пръв негов учител бил ученикът на Неофит Рилски, Калист Луков. Скоро след това, сградата е опожарена от гърците, а учителят прогонен от града. В 1850 г. училищено е възстановено и е привлечен за учител Грую Монев. Година по-късно в Калето заможният българин Найден Кръстев построява ново българско класно училище.[2]

До учебната 1881-1882 г. училището било начално. През учебната 1885-86 г. се открива първият гимназиален клас,[3][4] от 1891 година училището се превръща в гимназия с 4 гимназиални класа. От 1896 тя носи името на видния възрожденец д-р Петър Берон и покрива част от материалните си нужди от ежегодните лихви на завещаните от него пари за учебни цели.

През учебната 1896 -1897 година учебното заведение открива V клас, а от следващата учебната година с откриването на VI клас тя се нарича "Българска мъжка педагогическа гимназия Д-р Петър Берон". От учебната 1898 - 1899 година гимназията става пълна със седем класа. Наречена е педагогическа, защото в V и VI клас се изучава педагогика по три часа седмично.[5]

Гимназията подготвя учители за българските училища в Тракия. Към нея има пансион, ученически хор и ученически оркестър. По това време българското девическо класно училище в града се развива в шестокласна девическа гимназия, която носи името на патриота Янко Касъров - богат българин от Копривщица. Той завещава спечелените от него средства в Румъния за българската просвета в Одрин.[6][7]

През 1895 година учителят Христо Коцев създава първия революционен комитет в Одрин. [8] Водачи на ВМОРО в Одрин са първо Петър Васков, а след него - Климент Шапкарев. В Одрин още има униатска мъжка гимназия, девическа католическа гимназия и 4 основни български училища.

От юни 1899 до юни 1912 година 145 зрелостници завършват пълно средно образование в гимназия „Д-р Петър Берон“. Други завършват различни гимназиални класове, като голяма част от тях са назначени за български учители в Тракия.[9]

Брой на учениците в гимназия „Д-р Петър Берон“[9]

Учебна година Брой на учениците
1908-1909 159
1909-1910 180
1911-1912 158

По време на Балканските войни от 1912-1913 година гимназията прекратява своето съществуване. Разрешение да се именува гимназията в Свиленград „ Д – р Петър Берон” дава Министерството на народната просвета на 07.10.1938 година. Със същото разрешение министерството удостоверява, че признава гимназията за приемница на Одринската българска мъжка педагогическа гимназия „ Д – р Петър Берон”.

ПреподавателиРедактиране

ВъзпитанициРедактиране

Сред по-известните възпитаници са:

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. сградата на Българската одринска мъжка гимназия днес
  2. Коста Николов Спомени на един екзархийски учител,С 2001
  3. Култура, Бр.42/(2051), 23.10.1998,Бр.47(2056)/27.11.1998
  4. [1]
  5. Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.
  6. Темелски, Христо. „Тържествувай българский народ“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2010, стр. 19.
  7. „Спомени на Коста Николов“
  8. „Освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия (1878-1912)“
  9. а б Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 329.
  10. Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 - 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 60.