Окупация на Япония
Окупацията на Япония от 1945 до 1952 година е период след Втората световна война, в който дотогавашната Японска империя е окупирана от Съюзниците. Това е единственият период в японската история, когато страната е окупирана от чужди сили.[1]
Окупация на Япония | |
— окупирана територия — | |
1945 – 28 април 1952 | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Форма на управление | Военна окупация |
Военен губернатор | |
1945 – 1951 | Дъглас Макартър |
1951 – 1952 | Матю Риджуей |
Император | |
1945 – 1952 | Хирохито |
История | |
Капитулация на Япония | 15 август 1945 |
Начало на окупацията | 28 август 1945 |
Договор от Сан Франциско | 28 април 1952 |
Площ | |
377 835 km² | |
Валута | |
| |
Днес част от | Япония Китай Южна Корея Северна Корея Тайван Русия Маршалови острови Микронезия Северни Мариански острови Палау |
Окупация на Япония в Общомедия |
Японските острови са окупирани от Съединените щати, които установяват там военна администрация, оглавена от върховния командващ на съюзническите сили Дъглас Макартър. През следващите години в страната е установена конституционна монархия и окупацията в по-голямата част от нея е прекратена с Договора от Сан Франциско от 1952 година. Американците запазват контрола си над Иво Джима до 1968 година и над островите Рюкю с Окинава до 1972 година.
Задморските територии на Японската империя са предадени на други страни – Съветският съюз анексира Южен Сахалин и южните Курилски острови и окупира Квантунската област и северната част на Корея, които по-късно предава на Китай (1955) и новосъздадената държава Северна Корея (1948). Южната част на Корея е окупирана от Съединените щати, които създават там държавата Южна Корея (1948). Американците окупират и редица острови в Тихия океан, които през 1947 година са превърнати в подопечна територия на ООН под тяхна администрация. Република Китай анексира Тайван и островите Спратли.