Олег Каравайчук

Композитор и пианист

Олѐг Николаевич Карава̀йчук (на руски: Оле́г Никола́евич Каравайчу́к; 28 декември 1927 – 13 юни 2016 г.) – съветски и руски композитор, автор на музиката за много филми и театрални постановки.

Олег Николаевич Каравайчук
Олег Каравайчук, август 2015 г.
Олег Каравайчук, август 2015 г.
Информация
Роден
От  СССР
 Русия
Починал
Стил класическа музика
Професии композитор, пианист и диригент
Инструменти пиано
Уебсайт
Олег Николаевич Каравайчук в Общомедия

БиографияРедактиране

Каравайчук е роден на 28 декември 1927 г. в Киев в семейството на цигулар, който е арестуван, когато Олег е на две години.[1] От ранно детство той композира музика.

Завършва музикалното училище на Ленинградската консерватория през 1945 година. През март 1943 г. той взима участие в концерт на млади музиканти в рамките на честването на 80-годишнината консерватория в Ташкент.[2] В периода 1945 – 1951 г. учи пиано в Ленинградската консерватория в класа на Самарий Савшинский.

От 1953 г. той пише музика за филми, като твърди, че е започнал във филмовата индустрия, защото това е единствената работа, която не е забранена от КГБ.[3]

В продължение на много години Каравайчук живее с майка си на 15-а линия на Василевския остров на река Нева, Санкт Петербург, в къща между Средний и Малый Проспект, в близост до градината „Вера Слуцкая“. Местните жители често са го виждали на улицата и в близките магазини. Заради екстравагантния си външен вид и поведение (походка и държание, общуване с продавачки, очила и дълга гривеста коса), Олег Каравайчук получил прозвището „лудият композитор“ и станал местна забележителност.

Олег Каравайчук е работил с Сергей Параджанов, Василий Шукшин, Иля Авербах,[4] Кира Муратова (Кратки срещи, Дългото сбогуване) и други.[5] Каравайчук също е работил заедно с авангарда, по-специално Сергей Курехин.[6]

Олег Николаевич Каравайчук умира на 13 юни 2016 г. в Санкт Петербург.[7][8]

ФилмРедактиране

През 2016 г. излиза филм за композитора – Олег и странното изкуство (на испански Oleg y las raras artes) на венецуелския документалист Андрес Дуке (Andrés Duque), в който той разказва как композиторът веднъж отменил концерт в типичния си стил с обява във вестник: „Олег Каравайчук, отменящ концерта, отменя и собственото си погребение“.[9]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Oleg Karavaychuk“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​