Оле́г Григо́риевич Мака́ров (6 януари 1933, Удомля, Калининска област (тогава още Московска област), СССР – 28 май 2003) – бивш съветски космонавт, два пъти Герой на Съветския съюз. Кандидат на техническите науки.

Олег Макаров
съветски космонавт
Макаров Олег Григорьевич.jpg
Информация
Роден6 януари 1933 г.
Удомля, Тверска област, СССР
Починал28 май 2003 г. (70 г.)
Москва Русия
Националноструснак
Друга професияинженер-изследовател
Престой в космоса20 денонощия 17 часа 43 минути 39 секунди
СелекцияГрупа ЦКБЕМ-1 (1968)
МисииСоюз 12, Союз 18а, Союз 27, Союз Т-3
Пенсиониране4 април 1986
Олег Макаров в Общомедия
Пощенска марка от СССР „Полет на космонавтите В. Джанибеков и Олег Макаров на космическия комплекс „Союз 27“ – „Салют-6“ – „Союз 26““ (1979, 4 копейки
Пощенска марка на СССР „Полет на космонавтите Леонид Кизим, Генадий Стрекалов и О. Макаров с транспортния кораб „Союз Т-3““ (1981, 10 копейки

БиографияРедактиране

Роден е на 6 януари 1933 г. в с. Удомля (Тверска област) в семейството на военнослужещ. Руснак.

През 1957 г. завършил Московското висше техническо училище "Н. Бауман, работил в легендарното „Конструкторско бюро на Корольов“ – ОКБ-1, където участвал в разработката на първите пилотирани космически кораби.

От 1966 г. е в Отряда на космонавтите, където преминал пълния курс по общокосмическа подготовка, подготовка за полети с космически кораби тип „Союз“, а така също и за полет на Луната.

През лятото на 1966 г. е Макаров е назначен за бординженер на един от първите пилотирани полети на новия космически кораб „Союз“, а през декември същата година като борден инженер за пилотирана мисия в лунна орбита като част от съветската лунна програма. След като американците стъпват на Луната с Аполо 11 Съветския съюз отменя своята програма и се насочва към космическите станции в ниска околоземна орбита.

Союз 12Редактиране

Макаров е назначен за бординженер за първата си космическа мисия на борда на космическия кораб „Союз 12“. Този полет е тестов на модификацията „Союз 7K-T“ след трагедията със „Союз-11“. Числеността на екипажа е била намалена от трима на двама космонавти и се тества спасителната система в случай на извънредна ситуация като снижаване на налягането в космическия кораб. Космонавтите използват скафандри по време на операция излитане-кацане и потенциално опасни маневри като скачване.

По време на полета космонавтите правят спектроскопски изследвания на земята.

Союз 18аРедактиране

Вторият старт е на 5 април 1975 г. Заради отказ на третата степен на ракетата-носител „Союз“ на около 192 km височина, ракетата започва да се отклонява от курса и полетът е прекратен. Приземяването става в авариен режим и космонавтите понасят претоварвания повече от 21 g. В официалните източници полетът се отбелязва като „Союз 18а“ или „Союз 18 – 1“.

Союз-27Редактиране

Следващият космически полети на Макаров е със „Союз 27“ и станцията „Салют 6“. Основната цел на полета е замяната на кораба на основната експедиция. Това е първата замяна на космически кораб в орбита. Продължителността на полета е близо 6 денонощия. Командир на мисията е Владимир Джанибеков.

Союз ТРедактиране

Макаров е назначен за бординженер в резервния екипаж на новия космически кораб „Союз Т“ ("Союз Т-2), който е първият пилотиран полет на тази серия, който се проведе през юни 1980 година. Това е първият „Союз“ с екипаж от трима космонавти от „Союз 11“ през 1971 г. насам (от „Союз 12“, на който е отново Макаров на борда, екипажите на „Союз“ са обслужвани само с двама космонавти).

Екипажът, скачен със станцията Салют-6 работи там в продължение на около единадесет дни.

Това е първият полет на Макаров, който е преминал, без да бъде прекратен по-рано.

Космически полети на Олег Макаров
Дата КК Функции Продължителност
1 27 септември 1973 Союз 12 Бординженер 1 денонощие 23 часа 15 мин 32 сек.
2 5 април 1975 Союз 18а Бординженер 21 мин 27 сек.
3 10 януари 1978 Союз 27 Бординженер 5 денонощия 22 часа 58 мин 58 сек.
4 27 ноември 1980 Союз Т-3 Бординженер 12 денонощия 19 часа 7 мин 42 сек.
Сумарно време в космоса – 20 денонощия 17 часа 43 минути и 39 сек.

След космическата кариераРедактиране

След последния му полет продължава да работи за НПО „Енергия“, в програмата за космическата станция „Мир“, както и за развитието на системата Енергия-Буран.

Член на КПСС от 1961 г. Бил е делегат на XXVI конгрес на КПСС.

Макаров е бил женен и имал 2 деца.

Умира на 28 май 2003 г. от сърдечен пристъп (инфаркт). Погребан в Москва на Останкинското гробище.

Награди и званияРедактиране

ПаметРедактиране

  • Бронзов бюст на два пъти Героя на Съветския съюз О. Макаров е изграден в гр. Удомля.

КласностРедактиране

  • Космонавт-изпитател 3-ти клас (29 ноември 1973).
  • Космонавт-изпитател 2-ри клас (2 януари 1976).
  • Космонавт-изпитател 1-ви клас (28 април 1979).

Външни препраткиРедактиране