Оливие дьо Клисон

Оливие дьо Клисон (на френски: Olivier de Clisson) (23 април 1336 – 23 април 1407) е бретански офицер, който служи на Франция по време на Стогодишната война. Стига до поста конетабъл, тоест върховен главнокомандващ. Особено голяма е ролята му в процеса на отвоюване на Аквитания при управлението на Шарл V (1364 - 1380).

Оливие дьо Клисон
Olivier de Clisson
френски офицер
Статуя от гробницата му
Статуя от гробницата му
Роден
Замък Клисон, Бретан
Починал
Жослен, Бретан
Военна служба
ЗваниеКонетабъл
Години1370 – 1392
Служил наRoyal Standard of the King of France.svg Кралство Франция
Род войскиФренска армия
БиткиСтогодишна война
Семейство
СъпругаКатрин дьо Лавал; Маргьорит дьо Роан
Деца(от първи брак) Маргьорит и Беатрис
Оливие дьо Клисон в Общомедия
Останки от замъка Клисон

Ранни годиниРедактиране

Той е представител на рода Клисон, който във Войната за бретанското наследство поддържа каузата на Монфор - тоест английската страна. В началото самият Оливие също симпатизира на англичаните. Когато крал Филип VI екзекутира баща му за предателство (1343 г.) и отнема имотите му, синът и майка му бягат в Лондон, където момчето пораства. Майка му се омъжва повторно за сър Уилям Бентли - известен рутиерски капитан (тоест шеф на разбойническа банда). С негова помощ Клисон си връща повечето изгубени земи, а през 1364 г. участва в решителната битка при Оре.[1] Там Жан дьо Монфор побеждава и се налага като херцог на Бретан, а французите признават загубата си. В следващите години младият войник последва Едуард Черния принц в Испания и се бие редом с него в известната битка при Нахера.

На служба на Шарл VРедактиране

През 1370 г. Оливие дьо Клисон се оказва в остър конфликт с Жан дьо Монфор и заедно с привържениците си минава на служба на френския крал. По това време Франция е започнала да се изправя след унизителното примирие в Бретини и тъкмо е подновила военните действия. Под влиянието на един друг бретанец - Бертран дю Геклен, френските войски избягват открити битки и се отдават на партизанска война. Този метод се оказва ефективен. Скоро той довежда до връщането но всичко изгубено от началото на войната.

Клисон сключва персонален договор с Дю Геклен и получава правото да командва отделни армейски части. Има значителен принос за възстановяването на френската власт в провинциите Сентонж и Поату (1371 - 1372), а през 1373 г. участва в акцията по прогонването на Жан дьо Монфор от Бретан.[2] Бързо се доказва като решителен и неумолим войник, а на краля допада съгласието му да избягва открити сражения. Ето защо, когато Дю Геклен умира (1380), Клисон е назначен за конетабъл на Франция. За съжаление по-късно същата година умира и Шарл V, който оставя на трона малолетния си син Шарл VI.

 
Герб на рода Клисон

В управлението на ФранцияРедактиране

В първите години от царуването на Шарл VІ властта попада в ръцете на многобройните му чичовци, един от които е херцогът на Бургундия. Именно те го въвличат във война с въстаналите градове във Фландрия, която се оказва успешна за Франция. Клисон командва кралските войски в решителната битка при Розбеке.[3] Около 1388 г. обаче кралят успява да отстраничичовците си и да ги замести с екипа, оставен от покойния му баща. Това включва Оливие дьо Клисон, най-видния му член. Новите управляващи получават подигравателното название "мармузетите", тоест дребни хора, от средите на низшата аристокрация. Те може и да са дребни по произход, но са големи по способности и стабилизират финансите на страната. През 1389 г. постигат с Англия примирието в Люлингем. Така осигурват най-продължителния мирен период през Стогодишната война.

 
Портрет на Оливие дьо Клисон от Симон Вуе (1635 г.)

През 1392 г. е направен опит за убийството на Клисон. Подозренията се насочват към бретански херцог и Шарл VІ повежда армията си, за да накаже бретанеца. По време на похода, в гората край Льо Ман, той преживява странна среща с един парцалив човек. Това отключва в него необичайна лудост и скоро го прави неспособен да управлява. Мармузетите губят властта, а Оливие дьо Клисон е превърнат в изкупителна жертва.[4] Прогонен от двора, той се връща в Бретан, ала там Жан дьо Монфор го арестува и го дава под съд. Последният момент на слава на стария военачалник е въстанието му против херцога, в което намира подкрепа у привържениците на някогашния френски претендент Шарл дьо Блоа. Накрая, през 1395 г. двамата противници се помиряват и Клисон прекарва остатъка от дните си в разбирателство с Монфор.

СемействоРедактиране

През 1361 г. се жени за Катрин дьо Лавал, от кото има две дъщери:

  • Маргьорит, омъжена за Жан дьо Пентиевр, син на Шарл дьо Блоа
  • Беатрис, омъжена за Ален VІІІ дьо Роан.

След смъртта на първата си съпруга се жени за Маргьорит дьо Роан. От този брак няма деца.

БележкиРедактиране

  1. Olivier de Clisson (1336 - 1407), на сайта infobretagne.com
  2. John Wagner, Encyclopedia of Hundred Years War, London 2006, р. 102
  3. Olivier de Clisson. French military commander, Encyclopaedia Britannica
  4. Edouard Perroy, The Hundred Years War, London 1959, p. 71