Отваря главното меню

Филип VI (фр. Philippe VI de Valois; 1293- 22 август 1350) – син на граф Шарл дьо Валоа (втори син на Филип III Смелия) и първата му съпруга Маргарита Анжу-Сицилийска. На 13 юли 1313 г. Филип се жени за Жана Бургундска, внучка на Луи Свети.

Филип VІ
Крал на Франция
Philippe VI de Valois.jpg
Лични данни
Управление 1328-1350
Други титли граф на Анжу, Мен и Валоа
Роден
Починал
22 август 1350 г. (56 г.)
Погребан в Сен Дени
Предшественик Шарл ІV
Наследник Жан II
Семейство
Династия Валоа
Баща граф Шарл дьо Валоа
Майка Маргарита Анжу-Сицилийска
Бракове Жана Бургундска
Бланш д’Еврьо
Потомци Филип, Жана, Жан II, Филип
Герб Arms of the Kings of France (France Ancien).svg
Филип VІ в Общомедия

Филип е граф на Анжу, Мен и Валоа от 1325 до 1328 г., а от 1328 г. след смъртта на братовчед си Шарл IV и крал наФранция.

Той е основател на френската кралска династия Валоа.

Съдържание

РегентствоРедактиране

През 1328 г. крал Шарл IV умира, оставяйки съпругата си, кралица Жана д’Еврьо бременна. Филип Валоа като един от двамата претенденти за трона е определен за регент. (Другият претендент е кралят на Англия Едуард III, но впоследствие той се отказва от правото си и полага клетва като васал на Филип).

 
Регент Филип Валоа и вдовицата на Шарл ІV

УправлениеРедактиране

 
Коронация на Филип VІ, от Жан Фроасар, Големите френски хроники, Париж, Национална библиотека на Франция

След като кралицата ражда момиче, Филип е коронясан на 27 май 1328 г. за крал в Реймс, въз основа на прилагането на Салическия закон. Спрямо спорното кралство Навара, което е част от френската корона, той сключва споразумение с дъщерята на Луи X, Жана II Наварска, като тя става кралица на Навара и се отказва от претенциите си за френския трон, а Филип запазва графство Шампан.

Тъй като Филип често е на военни кампании, кралица Жана Бургундска Куцата е през голяма част от времето регент на Франция.

След нейната смърт през 1348 г., Филип се жени за четиридесет години по-младата от него Бланш Наварска, дъщеря на краля на Навара Филип III Наварски на 29 януари 1349 г.

Филип умира на 22 август 1350 г. Наследен е от сина си Жан II.

Царуването на Филип VI е изпълнено с кризи. То започва с военен успех във Фландрия, където френската войска побеждава силите на Шарл дьо Ньовер, граф на Фландрия, който е свален от въстание на народа. След това Едуард III, отказвайки да плаща данък за своето херцогство Гийена, поисква френския трон и през 1337 г. слага началото на Стогодишната война. В битката при устието на река Шелда, английският флот разгромява френския (1340).

Битка при КресиРедактиране

Англичаните нанасят тежко поражение на френската армия, ръководена от Филип VI при Креси (26 август 1346 година) и превземат Кале (3 август 1347 година). Филип сключва примирие с Едуард, но умира преди да изтече примирието.

Вътрешна политикаРедактиране

В 1341 година е въведен монопол върху солта, по пример на италианските републики. Папата е принуден всеки две години да отстъпва църковния десятък на краля; качеството на монетите силно се влошено.

Териториални придобивки

Към територията на Франция са добавени Лангедок, Монпелие през 1344 година и Дофине през 1349 година.

Избухналата през 1348 г. „черна смърт“ (чума), води до смъртта на 1/3 от населението на Франция, включително и на самата кралица Жана. Недостигът на работна ръка води до инфлация и кралят се опитва да фиксира цените на стоките.

При смъртта на Филип VІ на 22 август 1350 година Франция е една отслабена и разпокъсана държава.

 
Погребение на Филип VI, Хрониките на Жан Фроасар, Париж, Национална библиотека на Франция.

Семейство и децаРедактиране

  • 1-ва съпруга: (от 13 юли 1313) Жана Бургундска (Куцата) (ок. 1293 – 1348), дъщеря на Роберт II, херцог на Бургундия и Агнес Френска. Имали 10 деца, от които преживяли само двама сина:
    1. Филип де Валоа (1315 – ум. като дете);
    2. Жана де Валоа (1317— ум. като дете);
    3. Жан II Добрия (1319 – 1364), крал на Франция (1350 – 1364);
    4. Мария де Валоа (1326 – 1333);
    5. Луи Валоа (17 януари 1328 – ум. като дете);
    6. Луи Валоа (8 юни 1330 — 23 юни 1330);
    7. Жан Валоа (1333);
    8. Филип Валоа (1336 – 1375), граф Валоа и 1-ви херцог Орлеански (1344 – 1375);
    9. Жана де Валоа (1337 – ум. като дете);
    10. син (1343— ум. като дете).
  • 2-ра съпруга: (от 1349) Бланш д’Еврьо (ок. 1331 – 1398), принцеса Наварска, дъщеря на Филип III д’Еврьо, граф д’Еврьо и крал на Навара, и Жана II, кралица на Навара и графиня на Шампан. Имали една дъщеря, която се родила след смъртта на баща си:
    1. Жана Валоа (1351 – 1371); в 1371 година сгодена за Хуан I (1350 – 1395), впоследствие крал на Арагон и Валенсия.

ИзточнициРедактиране

  • Jean Favier, , Paris, éditions Fayard, „ Biographies Historiques “,‎ 1980,
  • Jean Favier, , Paris, éditions Fayard, „ Biographies Historiques “,‎ 2006 
  • Françoise Autrand, , Paris, éditions Fayard, „ Biographies Historiques “,‎ 1994,
  • Georges Minois, , éditions Perrin,‎ 2008.
  • Curry, Anne (2003). The Hundred Years' War. New York: Rutledge. p. 18.
  • Mortimer, Ian (2008). The Perfect King The Life of Edward III, Father of the English Nation.
Шарл IV крал на Франция (1328 – 1350) Жан II