Омоним

Омонимите са думи, които се пишат и произнасят по един и същ начин, но имат различно значение. Близки до омонимите са омографите и омофоните.

Етимология

Думата омоним произлиза от гръцките думи homos (еднакъв) и onoma (име), буквално „еднакви думи“.

Възникване

Омонимите възникват в езика по различни начини:

• От първоначално различни думи, които в процеса на езиковото развитие са претърпели фонетични изменения и са съвпаднали по форма, например: мед (пчелен мед, м.р., от старобългарската медъ) и мед (метал, ж.р., от старобългарската мѣдь), син (съществително име, м.р., от старобългарската съɪнъ) и син (цвят – прилагателно име, м.р., от старобългарската синь), пръст (пръст на ръката, м.р., от старобългарската пръстъ) и пръст (пръстта в земята, ж.р., от старобългарската пръсть).
• При съвпадение на книжовна и диалектна дума.
• Съвпадане на заемка и домашна дума: стол (за сядане, българска дума) и стол (трапезария, руска дума), чело (част от лицето, българска дума) и чело (музикален инструмент, италианска дума)
• Съвпадане на заемки от два различни езика, например: ангина (памучен плат, китайска дума) и ангина (болест, латинска дума), кран (за чешма, холандска дума) и кран (за повдигане, немска дума).
• При разпадане на полисемията, т.е. тогава, когато се разкъса връзката между различните значения на една многозначна дума.

Примери

• Коса – коса на човек и коса за косене
• Вила – сечивото вила за събиране на сено или слама и постройката вила (предназначена за почивка)
• Кола – печатна ко̀ла (също издателска, авторска), напитката ко̀ла (Pepsi, Coca-Cola) и кола̀ – автомобил, каруца
• Пара – агрегат на водата и средство за разплащане
• Пръст – почва и част от ръката
• син – цвят и дете от мъжки пол.
• Лира – музикален инструмент, парична единица, съзвездие и отоплително тяло.
• Съд – съдина и правораздавателна институция.
• Вие – навиваване на нещо, издаване на звук, вой и лично местоимение вие.
• Град-населено място, град-градушка

Други примери: брак, лига, маса, мина, пика, ток, гребен, град.

Видове

Омонимите могат да бъдат:

• Пълни – когато са еднакви части на речта и имат еднакви форми (коса, вила)
• Непълни – когато са различни части на речта и имат различни форми (мед от м. род и мед от ж. род, син – прилагателно и син – съществително)

По-специфичен случай на лексикално-граматичните омоними са тези, получени като резултат от конверсия, когато една дума преминава в друга част на речта, без да променя морфологичния си състав: високо дърво – говори високо; весело прекарване – тука е весело.

Вижте също

• Омограф
• Омофон
• Омоформ
• Пароним
• Полисемия

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.