Отваря главното меню

Орангутани

род бозайници
(пренасочване от Орангутан)

Орангутаните (Pongo) са род човекоподобни маймуни, едни от близките родственици на човека. Името им произлиза от малайски език Orang Hutan, което означава „горски човек“ (orang – човек, hutan – гора).

Орангутани
Male Orangutan.jpg
Орангутан
Orangutan.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Theria Живородни бозайници
инфраклас: Placentalia Плацентни
надразред: Euarchontoglires
разред: Primates Примати
подразред: Haplorrhini Маймуни
инфраразред: Simiiformes Същински маймуни
парвразред: Catarrhini Тесноноси маймуни
надсемейство: Hominoidea Човекоподобни маймуни
семейство: Hominidae Човекоподобни
подсемейство: Ponginae
род: Pongo Орангутани
Научно наименование
Уикивидове Pongo
Lacépède, 1799 г.
Разпространение
Mapa distribuicao pongo.png
Орангутани в Общомедия
Pongo pygmaeus (orangutang).jpg

Орангутаните са единственият съвременен род в подсемейството Ponginae. В рода се включват три вида: Pongo abelii,Pongo pygmaeus и Pongo tapanuliensis. Към измрелите представители на рода се отнасят гигантопитекът (Gigantopithecus) и сивапитекът (Sivapithecus).

Орангутаните се намират под заплаха за изчезване и са включени в Червената книга.

Строеж на тялото и външен видРедактиране

Орангутаните са едри животни. Ръстът на самците може да достигне 1,75 м, а теглото – 120 кг. Самките са значително по-малки: височина до 1,30 м и тегло до 45 кг. Телосложението е масивно, със силно развита мускулатура. Задните крайници са къси, дъговидно огънати, предните – силни и много дълги. Имат рядка червеникаво-кафява козина с дълги косми на рамената. Интересно е, че големите пръсти на краката могат да се обръщат и противопоставят на останалите. Могат да хващат предмети добре и с ръцете, и с краката си. Най-големите мъжки имат размах на ръцете около 2,3 м.

Главата е едра, с широко лице, високо чело и изпъкнала муцуна.

Жизнен цикълРедактиране

Мъжките индивиди достигат полова зрялост на 14 – 15 години, а женските – на 8 – 12 годишна възраст. Бременността трае около 8,5 месеца. Обикновено е едноплодова, но понякога се раждат и близначета. Новородените тежат от 1,5 до 2 кг. Майката ги кърми до 3 – 4 годишна възраст. Малките живеят с нея до 6-8-ата година. Такова необичайно дълго детство се обяснява с начина на живот на орангутаните: след напускането на майката другите маймуни остават в семейството или в стадото, докато орангутаните живеят самостоятелно и трябва да са добре подготвени. Продължителността на живота им е около 30 години, но в зоопарковете са регистрирани случаи на значително по-дълъг живот.

ПоведениеРедактиране

 
Орангутан в зоологическата градина в Сан Диего, 2008

Ареалът на орангутаните са дъждовните гори на островите Борнео и Суматра. Практически целия си живот прекарват на дърветата, по които се придвижват с помощта на много дългите си ръце. Орангутаните дотолкова са се приспособили към живота по дърветата, че даже пият вода от листата при дъжд и роса. В редките случаи, когато слизат на земята, се придвижват на четири крайника. За през нощта си строят гнездо за спане, което всеки път е ново.

Орангутаните са самотници, само малките се държат при майките си и много рядко се срещат групи от две самки. Женските се отнасят спокойно към срещи с други орангутани. Мъжките остават на своя територия и не обичат „натрапници“. При среща отначало правят демонстрация на сила: силно ръмжене, чупене на клони и др. Ако никой не отстъпи, може да се стигне и до бой, който обикновено завършва с избягването на единия от участниците. Като правило характерът на орангутаните е мирен.

Изчезващ видРедактиране

Орангутаните се намират под заплаха за изчезване от дивата природа, основната причина за която е унищожаването на местата им за обитаване. Въпреки създаването на национални паркове, изсичането на горите продължава нелегално. Друга сериозна заплаха е бракониерският лов на малки орангутанчета за нелегална търговия. Това обикновено води до убийството на майката, понеже тя не дава своето дете.

Статусът на суматранския орангутан е „критически“. Статусът на борнейския – „в опасност“.