Орлин Дянков
Орлин Дянков е български поет. Той е първият носител на националната литературна награда на името на Петя Дубарова през 1984 г.[1]
| Орлин Дянков | |
| български поет | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Награди | „Петя Дубарова“ (1984) |
Биография редактиране
Роден е на 6 март 1967 г. във Варна. Още като ученик прописва стихове и членува в училищен литературен клуб, ръководен от поета Валери Станков.[2] Първите си публикации прави в списание „Родна реч“.[3] През 1984 г. печели първото издание на литературния конкурс „Петя Дубарова“. Емил Братанов определя Дянков като „мъжкия двойник“ на поетесата.[4]
Висшето си образование следва в Шуменския университет, където е член на студентския литературен клуб на името на Боян Пенев. Макар по това време да е водеща фигура сред поетите студенти, приживе Дянков не издава книга. През 1989 г. участва в конкурса „Веселин Ханчев“.[5]
Умира на 9 август 1990 г. във Варна. През 1992 г. посмъртно е издадена стихосбирката му „Бунтувам се тъжен“ по инициатива на студентския клуб „Боян Пенев“. В периода 2001 – 2002 г. стиховете му са събрани в още три електронни книги – „Критична възраст“, „Зарисовка от бъдеще време“, „Кръговрат от спомени“.
Стихотворения на Орлин Дянков са превеждани на руски език от Елеонора Княжева.[6]
Библиография редактиране
- Бунтувам се тъжен (1992)
- Критична възраст (2001)
- Зарисовка в бъдеще време (2001)
- Кръговрат от спомени (2002)