Остеобласт (на гръцки: osteo – „кост“ и blastano – „покълване“) са клетки с едно ядро, които имат главната функция на образуване и минерализация на костната тъкан. Въпреки това, в процеса на създаването на костта, остеобластите работят в група от съединени клетки. Сами като индивидуални клетки, не могат да направят сами костната тъкан. Групата от организирани остеобласти заедно се нарича остеон.

Остеобластите са специализирани и крайно диференцирани продукти от мезенхимните стволови клетки.[1] Те синтезират плътен, омрежен колаген и специализирани протеини в малки количества, включително и остеокалцин и остеопонтин, които образуват органичното свързващо същество (матрица) на костта.

Остеобластите са богати на алкална фосфатаза. Образуваният колаген от костната тъкан се отделя като колагенни мономери, които бързо полимеризират и образуват колагенни фибри. Колагенните фибри изграждат органична матрица, в която се отлагат калциевите соли. По този начин се формира остеоидната тъкан.

В организирана група от съединени клетки, остеобластите образуват хидроксиапатитни кристали – костният минерал, който – предоставен в определен ред в органичната матрица – образува гъста и здрава минерализирана тъкан. Минерализираният скелет е главната опора на всички дишащи гръбначни същества. Той е важен и основен запас за минерали за физиологичната хомеостази, включително регулация на киселинно-алкалния баланс и поддръжката на калция и фосфатите.[2][3]

ИзточнициРедактиране

  1. Multilineage potential of adult human mesenchymal stem cells. // Science 284 (5411). April 1999. DOI:10.1126/science.284.5411.143. с. 143–7.
  2. Regulation of bone cell function by acid-base balance. // Proc Nutr Soc. 62. 2003. DOI:10.1079/pns2003268. с. 511–20.
  3. The developmental basis of skeletal cell differentiation and the molecular basis of major skeletal defects. // Biol Rev Camb Philos Soc 83 (4). November 2008. DOI:10.1111/j.1469-185X.2008.00048.x. с. 401–15.