Кост
- Тази статия е за анатомичния орган. За замъка вижте Кост (замък). За други значения вижте Кости (пояснение).
Костта е твърд анатомичен орган, който представлява основна съставна част от скелета на гръбначните животни. Тя е изградена от жива тъкан и наред със своите механични функции участва още и в кръвотворенето и обмяната на калций и други минерали.
Кост | |
---|---|
Латински | systema skeletale, ossa |
Кост в Общомедия |
Строеж
редактиранеКостта се състои от клетки, които са оградени от матрикс. Костната тъкан се изгражда от три вида клетки:
- остеоцити (поддържащи матрикса);
- остеобласти (образуващи костната тъкан) и
- остеокласти (разрушаващи костната тъкан).
Различават се два вида костно вещество, които заедно придават здравина и лекота на костта. Компактното вещество, което заема външната част на костта, където силите на натиск и опън са най-силни, е изградено от успоредни тръбички, наречени остеони. По-лекото спонгиозно вещество има структура, подобна на пчелна пита, и образува костни пластинки, наречени трабекули. Тези пространства са изпълнени с желеподобен костен мозък. Външната повърхност на костите е покрита от тънка мембрана, наречена периост.
Функции
редактиранеКостта като орган изпълнява три функции: опорна, защитна и двигателна.
Класификация
редактиранеСпоред формата си костите могат да се разделят на дълги, къси, плоски и неправилни, като преобладаващи са първите три вида. Формата е показателна механична функция на костта.
- Дълги кости – имат по-голям надлъжен, отколкото напречен размер и включват костите на крайниците, с изключение на костите на китката, глезена и колянното капаче. Всяка кост се състои от диафиза (тяло) и две крайни части (епифиза), които са по широки от тялото на костта.
- Къси кости – карпалните (на китката) и тарзалните (на ходилото), са с кубична форма. Те образуват преходната (съединяващата) част в областта на китката и ходилото, където движението е ограничено, но стабилността е от съществено значение.
- Плоски кости – стернумът (гръдната кост), ребрата, скапулите (лопатките) и черепните кости – са тънки, плоски и леко извити. Някои от тях, например ребрата и черепните кости, изграждат защитни кухини (черепна и гръдна), докато други, лопатките например – представляват широка повърхност, за която се залавят мускулите.
- Неправилни кости – костите на лицевия череп, прешлените, които изграждат гръбначния стълб и тазовите кости. Те не се вписват в останалите три категории.
Клинично значение
редактиранеРедица заболявания могат да засегнат костите, включително артрит, фрактури, инфекции, остеопороза и тумори. Лекарска помощ може да бъде оказвана от различни специалисти по медицина, включително ревматолози за ставите, и ортопедични хирурзи, които могат да извършват операция за фиксиране на счупените кости. Други лекари, като рехабилитатори, могат да участват във възстановителния процес, рентгенолози при тълкуване на констатациите за образна диагностика и патолози при изследване на причината за заболяването, а семейни лекари могат да играят роля за предотвратяване на усложнения при костни заболявания като остеопороза.
Фрактури
редактиранеПри нормални кости фрактури се появяват, когато има приложена значителна сила или повтаряща се травма в продължение на дълго време. Фрактури могат да се появят и при отслабване на костта, като например при остеопороза, болест на Пейджет или ако мястото е поразено от рак. Чести фрактури включват фрактури на китките и на бедрената кост, вертебрални фрактури и фрактури на дългите кости. Не всички фрактури са болезнени. Когато са сериозни, в зависимост от вида и местоположението на фрактурите, усложненията могат да включват различни рани от проникването на костите през кожата. Някои по-сложни фрактури могат да бъдат лекувани чрез използване на процедури за костно присаждане, които заменят липсващите части от костите.[1]
Процесът на оздравяване на костите е доста сложен, но може да бъде разделен на 3 фази:[2]
- реактивна фаза – по време на която зоната около счупването набъбва
- репаративна фаза – мембраната, която покрива счупената кост, се преобразува в костни и хрущялни клетки и започва да свързва разстоянието между костните сегменти. Така се образува минерално находище (с отлагане на калций) на мястото на разрушаване, наречено калус.
- фаза на ремоделиране – трабекуларната или временна кост се замества с компактна постоянна кост. Този процес може да отнеме от 3 седмици до 5 години.
Натрупването на калций през репаративната фаза е толкова силно, че докато костта се лекува, има период, в който мястото на прекъсване става по-здраво, отколкото някога е било, но останалата част от костта, обграждаща мястото на счупване, всъщност се деминерализира поради неактивност (предполага се, че мястото на счупване е обездвижено). Така костта като цяло отслабва по време на лечебния процес. След приключване фазата на ремоделиране костта си възвръща изцяло първоначалната сила, която е имала преди счупването, като мястото на фрактурата не е повече или по-малко вероятно да се счупи отново.[2]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Britton, the editors Nicki R. Colledge, Brian R. Walker, Stuart H. Ralston; illustrated by Robert (2010). Davidson's principles and practice of medicine (21st ed.). Edinburgh: Churchill Livingstone/Elsevier., pp. 1068, ISBN 978-0-7020-3085-7.
- ↑ а б Broken Bones Grow Back Stronger… Sort Of // Office for Science and Society (OSS), 19 Apr 2018. (на английски)