Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за анатомичния орган. За замъка вижте Кост (замък). За други значения вижте Кости (пояснение).

Кост, датираща от плейстоценската ледникова епоха на изчезнал вид слон.

Костта е твърд анатомичен орган, който представлява основна съставна част от скелета на гръбначните животни. Тя е изградена от жива тъкан и наред със своите механични функции участва още и в кръвотворенето и обмяната на калций и други минерали.

Съдържание

СтроежРедактиране

Костта се състои от клетки, които са оградени от матрикс. Костната тъкан се изгражда от три вида клетки:

  • остеоцити (поддържащи матрикса);
  • остеобласти (образуващи костната тъкан) и
  • остеокласти (разрушаващи костната тъкан).

Различават се два вида костно вещество, които заедно придават здравина и лекота на костта. Компактното вещество, което заема външната част на костта, където силите на натиск и опън са най-силни, е изградено от успоредни тръбички, наречени остеони. По-лекото спонгиозно вещество има структура, подобна на пчелна пита, и образува костни пластинки, наречени трабекули. Тези пространства са изпълнени с желеподобен костен мозък. Външната повърхност на костите е покрита от тънка мембрана, наречена периост.

ФункцииРедактиране

Костта като орган изпълнява три функции: опорна, защитна и двигателна.

КласификацияРедактиране

Според формата си костите могат да се разделят на дълги, къси, плоски и неправилни, като преобладаващи са първите три вида. Формата е показателна механична функция на костта.

  • Дълги кости – имат по-голям надлъжен, отколкото напречен размер и включват костите на крайниците, с изключение на костите на китката, глезена и колянното капаче. Всяка кост се състои от диафиза (тяло) и две крайни части (епифиза), които са по широки от тялото на костта.
  • Къси кости – карпалните (на китката) и тарзалните (на ходилото), са с кубична форма. Те образуват преходната (съединяващата) част в областта на китката и ходилото, където движението е ограничено, но стабилността е от съществено значение.
  • Плоски костистернумът (гръдната кост), ребрата, скапулите (лопатките) и черепните кости – са тънки, плоски и леко извити. Някои от тях, например ребрата и черепните кости, изграждат защитни кухини (черепна и гръдна), докато други, лопатките например – представляват широка повърхност, за която се залавят мускулите.
  • Неправилни кости – костите на лицевият череп, прешлените, които изграждат гръбначния стълб и тазовите кости. Те не се вписват в останалите три категории.

Клинично значениеРедактиране

Редица заболявания могат да засегнат костите, включително артрит, фрактури, инфекции, остеопороза и тумори. Лекарска помощ може да бъде оказвана от различни специалисти по медицина, включително ревматолози за ставите, и ортопедични хирурзи, които могат да извършват операция за фиксиране на счупените кости. Други лекари, като рехабилитатори, могат да участват във възстановителния процес, рентгенолози при тълкуване на констатациите за образна диагностика и патолози при изследване на причината за заболяването, а семейни лекари могат да играят роля за предотвратяване на усложнения при костни заболявания като остеопороза.

ФрактуриРедактиране

 
Вътрешен и външен изглед на ръка със сложна фрактура, преди и след операцията.

При нормални кости фрактури се появяват, когато има приложена значителна сила или повтаряща се травма в продължение на дълго време. Фрактури могат да се появят и при отслабване на костта, като например при остеопороза, болест на Пейджет или ако мястото е поразено от рак. Чести фрактури включват фрактури на китките и на бедрената кост, вертебрални фрактури и фрактури на дългите кости. Не всички фрактури са болезнени. Когато са сериозни, в зависимост от вида и местоположението на фрактурите, усложненията могат да включват различни рани от проникването на костите през кожата. Някои по-сложни фрактури могат да бъдат лекувани, чрез използване на процедури за костно присаждане, които заменят липсващите части от костите.[1]

Процесът на оздравяване на костите е доста сложен, но може да бъде разделен на 3 фази:[2]

  • реактивна фаза – по време на която зоната около счупването набъбва
  • репаративна фаза – мембраната, която покрива счупената кост, се преобразува в костни и хрущялни клетки и започва да свързва разстоянието между костните сегменти. Така се образува минерално находище (с отлагане на калций) на мястото на разрушаване, наречено калус.
  • фаза на ремоделиране – трабекуларната или временна кост се замества с компактна постоянна кост. Този процес може да отнеме от 3 седмици до 5 години.

Натрупването на калций през репаративната фаза е толкова силно, че докато костта се лекува има период, в който мястото на прекъсване става по-здраво, отколкото някога е било, но останалата част от костта, обграждаща мястото на счупване, всъщност се деминерализира поради неактивност (предполага се че мястото на счупване е обездвижено). Така, че костта като цяло отслабва по време на лечебния процес. След приключване фазата на ремоделиране костта ще си възвърне изцяло първоначалната силата, която е имала преди инцидента, като мястото на фрактурата няма да е повече или по-малко вероятно да се счупи отново.[2]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Britton, the editors Nicki R. Colledge, Brian R. Walker, Stuart H. Ralston; illustrated by Robert (2010). Davidson's principles and practice of medicine (21st ed.). Edinburgh: Churchill Livingstone/Elsevier., pp. 1068, ISBN 978-0-7020-3085-7.
  2. а б Broken Bones Grow Back Stronger… Sort Of. // Office for Science and Society (OSS), 19 Apr 2018. (на английски)