Уикипедия

Остин Ейрис

Даниъл Хийли (Дан) Солуолд-младши[1], познат под сценичното име Остин Ейрис, е американски професионален кечист.

Остин Ейрис
Снимка на Остин Ейрис
Ейрис през 2013 като Световен отборен шампион на TNA
РоденДаниъл Хийли Солуолд младши[1]
15 април 1978 г. (46 г.)
Живее вЛос Анджелис, Калифорния, САЩ
СъпругаТеа Тринидад (годеница)
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена		Остин Ейрис[1]
Остин Стар[4]
Дан Сексън[1]
Суисайд
Височина1,75 m[2]
Тегло92 kg[2]
Обявява се отМилуоки, Уисконсин[2]
Савидж, Минесота[3]
TV Land
Треньор(и)Еди Шарки[1]
Тери Фокс[1]
Дебют11 ноември 2000[4]
Остин Ейрис в Общомедия

Служител в американската професионална кеч компания WWE, участвайки в тяхната марка NXT. Ейрис е познат а участието си в Total Nonstop Action Wrestling (TNA), където е носител на Световната титла в тежка категория на TNA, Световните отборни титли на TNA и Х Дивизионната титла на TNA, и в Ring of Honor (ROH), където е двукратен носител на Световната титла на ROH.

Професионална кеч кариера

редактиране

Солуолд започна да тренира с Еди Шарки и Тери Фокс през 2000 и дебютира на 11 ноември 2000, срещу „Шерифа“ Джони Емералд.[4] Той се и в средния запад а няколко години преди неговата източно-крайбрежна кеч кариера се изстреля след като прогресира до финалите на Турнира на ECWA Супер 8 през 2004, където е победен от Кристофър Даниълс.[4]

Ring of Honor (2004 – 2007)

редактиране

Оттогава той се присъедини към Ring of Honor. Ейрис направи своя дебют в главното шоу на ROH ROH: Преродената сцена 2 в Чикаго Ридж, Илинойс на 24 април 2004. Ейрис не успя да спечели, губейки четири-ъглов оцеляващ мач, същ включващ Джими Рейв, Роки Ромеро, и победителя, Нигел Макгинес.[5] Ейрис е планиран да се завърне на шоуто на 22 май, Следващо поколение, за да се бие в серии за една вечер, които да представи младите новопристигнали талант на ROH. Алекс Шели обаче избра Ейрис, заедно с Родерик Стронг и Джак Еванс, като член на новата формация (също с цел да представи младите, новопристигнали таланти на ROH), която, вместо да получава техните шансове, просто си ги взимали. Групата получава името Следващото поколение като тяхно собствено.[1]

Ейрис спечели Световната титла на ROH на Последна битка 2004 на 26 декември 2004, във Филаделфия, Пенсилвания като победи най-дълго-кратния Световен шампион на ROH Самоа Джо.[6][7] На юни 16, 2005, Ring of Honor обяви Ейрис за новия главен треньор на кеч училището на ROH, замествайки стария главен треньор, Си Ем Пънк, който подписа договор с World Wrestling Entertainment.[8] След шестмесечна серия от защити без спирани, повечето от които бяха международни, Ейрис загуби титлата от Си Ем Пънк на 18 юни 2005.[6][9]

На 17 декември в Едисън, Ню Джърси на Последна битка 2005, Ейрис партнира на Стронг и победиха Сал Ринауро и Тони Мамалюк за Световните отборни титли на ROH.[10][11] Тогава двамата разединиха Следващото поколение на 3 юни 2006. В мач за пръв път някога, Ейрис на звездата от Pro Wrestling Noah и бившия шампион в полутежка категория на GHC КЕНТА в Чикаго на 24 април, но е победен от Тръшването за лека нощ на КЕНТА.[12]

На 16 септември, той и съотборника му Стронг загубиха Световните отборни титли на ROH от Кралете на кеча (Крис Хироу и Клаудио Кастаньоли).[10][13] Ейрис и Стронг продължаваха да бъдат отбор до края на годината. На Битката на Иконите на 27 януари 2007, Ейрис и Стронг партнираха на Джак Еванс и победиха Дейви Ричардс, Делириъс и ШИНГО.[14] Това очевидно събрание на Следващото Поколение не е дълго, като на следващото шоу на 16 септември, Стронг атакува Ейрис след техния мач за титлите срещу Кристофър Даниълс и Мат Сайдал.[15] Тогава Стронг сформира „Безгрижния корпус“ с Дейви Ричардс.[15] Джак Еванс пристигна и отдръпна Стронг от Ейрис, но отказа да бъде на ничия страна. На следващата, Ейрис извика Стронг два пъти, но не можа да го атакува. Когато Еванс отказа да бъде на негова страна, Ейрис каза, че ще сформира група с членове на новото поколение на кеча. Така, той сформира „Устойчивостта“ с Ерик Стивънс и Мат Крос

На 27 април Ейрис неуспешно предизвика Такеши Моришима за Световната титла на ROH.[16] На 4 май 2007, Ring of Honor обявиха на техния уебсайт, че са били подписал pay-per-view сделка с G-Funk Sports and Entertainment.[17] След това съобщение, TNA отписаха Ейрис и Хомисайд, заради подписването на договори с TNA, от всички шоута на Ring of Honor.[17]

Total Nonstop Action Wrestling (2005 – 2007)

редактиране

През юли 2005, Total Nonstop Action Wrestling проведоха Интернет анкета за да изберат опонент за Х Дивизионния шампион на TNA Кристофър Даниълс на техния pay-per-view турнир на 14 август, Жертване 2005. Маркиран като „Интернет мечтан мач“, анкетата предложи Ейрис, Родерик Стронг, Джей Литал и Мат Сайдал, нито един от които е подписал с TNA или се е появявал в компанията както обикновено. Ейрис спечели анкетата с категорична победа, и се би с Даниълс в мач без заложба на Жертване, който загуби.[18] След събитието е имало слухове, че служителите на TNA били впечатлени от Ейрис и с мислели да му предложат договор, и тези слухове са изглеждали обосновани, когато Ейрис срещна и победи Родерик Стронг на Несломими на 11 ноември в „представителен мач“.[19]

 
Ейрис на ринга през 2006 г.

На 22 септември 2005 Ейрис обяви на неговия уебсайт, че е получил договор за TNA, и възнамерява да го подпише. той стана обикновен служител в състава на TNA, и сформира формация с Родерик Стронг и Алекс Шели. Много фенове сравниха тази група с второто пристигане на Следващото поколение, който включва Шели, Стронг, Ейрис, и Джак Еванс в Ring of Honor.

През февруари 2006 той и Стронг бяха съкратени за два месеца, заради закъсняване с четири часа на pay-per-view турнира Срещу всеки шанс. Това се случи заради решението на Ейрис и Стронг да останат в Лонг Айлънд за шоу на ROH, въпреки нареждането в последната минута от TNA да пътуват към Флорида заради потенциална снежна буря.[20]

Преди Прославяне, започнаха да се рекламират промота на дебюта на нова звезда, Остин Стар, а на събитието с посланието „Роди се Звезда (Стар)“. Стар се появи в TNA на 22 октомври като първия участник и стана победител в „Отворения Х Дивизионно-пореден мач Кралска битка с покани от Кевин Неш“ на Прославяне.[21] След мача, Кевин Неш представи Стар с трофей по боулинг, го прегърна.[21]

На следващия епизод на Impact! е обявено, че Стар ще работи по-близко с групата на Неш Папаражката Продукция, за жалост на единия от основателите на групата, Алекс Шели. Стар замести Джони Девин като член на Папаражката Продукция и участва в Папаражките шампионски серии заедно с Шели, евентуално губейки от Шели във финалите на Крайно решение 2007.[22] Стар започна вражда с Сенши.

На 18 април 2007 Стар е съкратен за деветдесет дни.[23] На 7 май е осведомено от The Wrestling Observer Newsletter, че са го съкратили, защото TNA го помолили да запише промо винетки за ден, който той смята за почивен. Накрая Стар се съгласи да направи запис винетките, но TNA видя това като лошо отношение и бе причината за съкратяването му. По време на съкращението, Ейрис поиска и получи да бъде освободен от TNA.

Завръщане в ROH (2007 – 2010)

редактиране

Месец по-късно, след като е освободен от TNA, Ейрис направи завръщането си в Ring of Honor. На Стоим Заедно на 22 юни 2007, Ейрис е в публиката, но като „фен“. По време на мача между Безгрижния корпус и Устойчивостта, той е извикан вербално от Родерик Стронг. Ейрис се опита да прескочи защитната преграда, но е изведен от охраната и вече не е нает от компанията. На следващата вечер, на Достигане, Ейрис отново е в публиката. След отборен мач между шестима между Безгрижния корпус и Делириъс и Устойчивостта, Ейрис избяга извън публиката и атакува Корпуса. Тогава той подписа договор с ROH на ринга.

Първият мач на Ейрис се случи на Пистата до Върховния турнир: Първа нощ, където се би с Родерик Стронг, Джими Рейв и Гран Акума в Четворна битка за Световната титла в тежка категория на FIP.[24] Враждата между Устойчивостта и Корпуса продължи до Смърт преди нечестност 5 уикенда на ROH. На първата вечер, Ейрис партнира на Ерик Стивънс и победиха Родерик Стронг и Роки Ромеро.[25] Обаче, те не спечелиха на следващата вечер, когато те, заедно с Делириъс, загубиха Уличен бой от Корпуса и Мат Сайдал.[26]

 
Ейрис през 2007.

На Меле в Манхатан 2, Ейрис победи бившите членовете на Следващото поколение Родерик Стронг и Джак Еванс в мач тройна заплаха.[27] На Слава с чест 6: Втора нощ, Ейрис напусна Устойчивостта за да може да се фокусира в спечелването на Световната титла на ROH. На Издигане, Ейрис се би с шампиона на ROH Нигел Макгинес и загуби в опит да спечели Световната титла на ROH.[28]

Ейрис започна да действа разочаровано, след като загубва мачове и започна да отказа да се ръкува след тях. Джими Джейкъбс показа интерес за добавянето на Ейрис към Ерата на падението. Тами Сич също предложи своите услуги на мениджър на Ейрис. Ейрис е победен от Макгинес за втори път на Събитието на честта III през март 2008.[29] След това Ейрис остана с Лейси, привидно присъединявайки се към Ерата на падението. Ейрис се завърна през април и разкри, че Лейси е решила да напусне Ерата на падението и че той и Лейси са станали двойка. Това ядоса Джейкъбс, който атакува Ейрис и започна вражда с него. Кратко след това Лейси е очевидно атакувана от Джейкъбс.

На 23 април Ейрис е избран от Джей Бриско като заместник за брат му Марк Бриско за да защитават Световните отборни титли на ROH срещу Ерата на падението, след като Марк не може да се бие заради травма. Причината за този избор е споделената омраза на Ейрис и Братята Бриско към Ерата на падението. Ейрис не се считаше, че е спечелил титлата за втори път, а по-скоро за заместник в защитата на титлите. След първата и последната им защита, титлите бяха освободени.

На 6 юни Ейрис партнира с Брайън Даниълсън в турнира на Ring of Honor за новите Световни отборни титли. Те победиха Родерик Стронг и Дейви Ричардс в първия кръг, преди да бъдат елиминирани във втория от евентуалните победители Джими Джейкъбс и Тайлър Блек.[30] На 7 юни Ейрис и Даниълсън получиха мач за титлите срещу Джейкъбс и Блек, но бяха победени, когато Блек тушира Даниълсън след Phoenix Splash.[31]

На 27 юни Ейрис е победен от Некро Бъчър в мач с „Либерални правила“ след удар със стол в главата.[32] Ейрис не успя да извади Бъчър от Ерата на падението и когато Некро токаза, той спря да се бие срещу него. На 28 юни, Ейрис тушира Световния отборен шампион Джими Джейкъбс в мач с „Либерални правила“ след 450° splash въпреки намесата от Некро Бъчър, Тайлър Блек, Алисън Уондърланд, и МисЧиф.[33] На 25 юли, Ейрис и Джей Бриско победиха Световните отборни шампиони на ROH Ерата на падението (Джими Джейкъбс и Тайлър Блек) в мач без дисквалификации, когато Бриско тушира Блек.[34] На 26 юли, в Детройт, Ейрис прекара повечето от време на шоуто в побой над Джими Джейкъбс, завършвайки като двамата се биха на върха на 6-метрова стълба. Партньора на Джейкъб от Ерата на падението, Некро Бъчър накрая тикна стълбата, на която двамата преминаха през маса.[35]

Ейрис продължи да враждува с Джими Джейкъбс до края на годината. Във втория мач Война в Стоманена клетка на Слава с чест 8, Орбора на Ейрис (Ейрис, Братя Бриско) победиха Отбора на Джейкъбс (Джейкъбс, Блек, Делириъс) и Отбора на Некро (само него).[36] Двамата имаха най-доброто в две от три серии за да прекратят враждата си. Първия мач се проведе на Ринга на убийството 2, където Джейкъбс (с помощта на Делириъс и Броди Лий) победи Ейрис в мач Тушовете важат навсякъде.[37] Втория мач се проведе на Граница от омраза, и Ейрис победи кървящия Джейкъбс в мач с кучешки нашийник.[38] Определящият мач е на Издигане 2009 в мач „Предавам се“. Лейси се завърна в ROH в ъгъла на Ейрис и Ейрис спечели мача. Ейрис продължи враждата си с Ерата на падението, но този път със силно аплодирания Тайлър Блек. На Последна битка 2008 Блек е победен от Ейрис в мач за главен претендент.[39] След мача Джейкъбс атакува Блек и Ейрис притича, за да му помогне.[39] Вместо това Ейрис помогна на Джейкъбс да атакуват Блек.[39] След това Ейрис обясни причината защо атакува Блек – защото феновете са му обърнали гръб.

В допълнение към работата му в ROH, Остин Ейрис е обявен за член на Отбора на епичната война за турнира на Кралете на триотата на Chikara. На първата вечер, Ейрис, заедно с Райън Драго и Тони Козина, загубиха от Първото семейство (Арик Кенън, Дарин Корбин и Райън Круз) в първия кръг. На втората вечер Ейрис загуби от Играча Дос в Rey de Voladores започващите четириъглови мачове. На последната вечер Ейрис загуби от Еди Кингстън в индивидуален мач.

В началото на 2009, Ейрис също претърпя пълна промяна на героя, изрязвайки своята дълга коса, облечен в розови и черни екипи, и пристигайки на ринга с ярко розово кожено яке. Той напълно заличи своята тъмна личност и усвои нова роля на женкар, често наричайки се „Двойния А“ и „Най-великия човек, живял някога“, последно след песента на Weezer, която също стана новата му входна песен.[40][41]

На 13 юни 2009 на Меле в Манхатан 3, Ейрис спечели торен елиминационен мач срещу Световния шампион на ROH Джери Лин и Тейлър Блек, ставайки първия човек, носител на Световната титла на ROH за повече от един път.[6] На 19 декември 2009, на Последна битка 2009, Първия pay-per-view турнир на живо на ROH, той защити титлата като се би срещу Тайлър Блек до 60-минутното лимитно равенство на времето.[42] На 13 февруари 2010, в главния мач на 8-ото Годишно шоу на ROH, Ейрис загуби Световната титла на ROH от Тайлър Блек.[6][43] По време на следващия месец той враждува с Делириъс и Джери Лин, докато също е мениджър на Рет Тайтъс и Кени Кинг, отбора познат като Ол Найт Експрес, описвайки се като „Най-великия мениджър, живял някога“.[44] През октомври 2010 профилът на Ейрис е премахнат от официалния уебсайт на ROH след отчети, че компанията ще намалява размера на своя състав.[45] На 6 октомври 2010, компанията-съперник Evolve обяви, че Ейрис ще направи своя дебют в компания на 20 ноември.[46]

Dragon Gate USA (2010 – 2011)

редактиране

На 12 октомври 2010, Dragon Gate USA обяви, че Ейрис е подписал договор с компанията.[47] Ейрис направи своя дебют в компанията на 29 октомври на pay-per-view турнира Бушидо: Кода на война, където той е победен от шампиона на Освободената мечтана порта Масата Йошино в мач без заложба. След мача Рич Суон, на когото Ейрис е предложил да бъде като негово протеже, отказа предложението.[48] На 28 януари 2011, на Обединение: Ню Йорк Сити, Ейрис победи Суон в индивидуален мач.[49] На следващия месец Ейрис започна сюжет, където той да твърди, че е загубил мотивацията си за неговата професионална кеч кариера, след като се провали да участва в Достатъчно издръжлив, преди да заложи своята Dragon Gate USA кариера, за да получи последен шанс за мач срещу Йамато и Титлата на Освободената свободна порта.[50][51] На 2 април на Покачване на живака 2011, Ейрис не успя с предизвикателството си, което очевидно приключи кариерата му в Dragon Gate USA.[51] На следващия ден на Посрещнете Върховна порта, Ейрис е победен от Джими Джейкъбс, който бе описан като последния му мач в Dragon Gate USA. Обаче след мача Ейрис се престори, че е припаднал от хватката на Чък Тейлър, Джони Гаргано и Рич Суон, триото познато като Ронин, след като им обърна гръб и се присъедини към главната зла група на компанията, Кървящите войни, твърдейки, че е намерил своята цел под ръководството на ЧИМА.[52] Кървящите войни и Ронин се биха в отборен елиминационен мач между шестима на 5 юни на Свободния Дрокон 2011, който Суон, спечели след като Джони Гаргано which Ronin won after Johnny Gargano успя да накара ЧИМА и Ейрис да се предадат.[53]

На 9 юни 2010 е съобщено, че Ейрис е оставил Dragon Gate USA и Evolve, за да започне кариера извън професионалния кеч.[54] После Ейрис обяви, че се оттегля от професионалния кеч, защото „не искал да бъде Ренди Овена за 10, 20 години.“ Обаче, he рещи да продължи да се бие след като получи сделка от Total Nonstop Action Wrestling[55]

Завръщане в TNA

редактиране

Х Дивизионен шампион (2011 – 2012)

редактиране
 
Ейрис, правйки завръщането си в TNA през юни 2011.

На 13 юни 2011, на записите на 16 юни за епизод на Impact Wrestling, Ейрис направи завръщане в TNA, побеждавайки Джими Рейв и Кид Каш в първия кръг на Представителния турнир на Х Дивизията за договор с компанията.[56][57] На 10 ли на Дестинация Х, Ейрис победи Джак Еванс, Лоу Кий и Зема Йон, спечели турнира и получи договор на TNA.[58] В първия си мач в Impact Wrestling след като официално е подписан наново, Ейрис победи Шанон Муур в индивидуалне мач, след като го удари със стоманена верига и тогава го тушира за победа, връщайки своя Джойнния А и правейки го злодей.[59] На 21 юли на Impact Wrestling, Ейрис коства на Алекс Шели, който преди това го прекъсна на победата му над Шанон Муур, шанса му за Х Дивизионната титла.[60] Две седмици по-късно, Ейрис победи Шели в индивидуален мач.[61] На 7 август на Хардкор правосъдие, Ейрис и Шели участваха в троен мач за Х Дивизионната титла на TNA, но и двамата не успяха да спечелят титлата от шампиона, Брайън Кендрик.[62]

На 18 август на Impact Wrestling Ейрис спечели пореден мач с осем души за друг шанс за Х Дивизионната титла.[63] На 11 септември на Безотказно поеди Кендрик и спечели Х Дивизионната титла за пръв път.[64] На 16 октомври на Прославяне, Ейрис победи Кендрик в реванша и запази титлата.[65] На 13 ноември на Повратна точка, Ейрис победи Джеси Сьоренсен и Кид КАш в троен мач и запази Х Дивизионната титла.[66] На 11 декември на Крайно решение, Ейрис победи Каш в индивидуален мач за титлата.[67] На 8 януари 2012, на Генесис, Ейрис успшно защити титлата в четворен елиминационен мач срещу Джеси Соренсен, Кид Каш и Зема Йон.[68] На 12 февруари Срещу всеки шанс, Ейрис победи Шели в неговия мач с предаване последен съд и успешно защити титлата.[69] На 8 март на Impact Wrestling, Ейрис е победен от Йон чрез дисквалификация, след като Ейрис е хванат, докато използва спрея за коса на Йон на него; и затова Ейрис запази титлата си.[70] На 12 март, Ейрис стана най-дълго-кратния шампиона, чупейки предишния рекорд от 182 дни, на Кристофър Даниълс през 2005.[71] На 18 март на Път към победа, Ейрис успешно защити титлата си срещу Йон.[72] На следващия епизод на Impact Wrestling, Ейрис отново защити титлата след като се би с Йон, Кид Каш и Антъни Нийз, но никой не спечели, след намеса от Були Рей.[73] Ейрис окончателно стана добър, след като партнира на Джеймс Сторм и победиха Рей и Боби Рууд в главния мач.[74] Враждата между Ейрис и Рей продължи на 15 април на В капан, където двамата бяха избрани в противоположни отбори в ежегодния мач в Смъртния затвор. Отбора на Ейрис, воден от Джарет Бишоф, победи отбора на Рей, воден от Ерик Бишоф.[75] Ейрис продължи своя рекорд на 10 май в Impact Wrestling след като успешно защити титлата си срещу Зема Йон.[76] Три дни по-късно, Ейрис победи Були Рей в мач, карайки го да се предаде от Last Chancery.[77] на 19 май, Ейрис обяви, че е подписал разширителен договор с TNA.[78] На живо в епизода на 31 май на Impact Wrestling, Ейрис успешно защити титлата срещу Крис Сейбин.[79] По-рано в епизода, Ейрис има спречкване със Самоа Джо, което накара Джо да коства мача на Ейрис с Кримсон на следващата седмица.[79][80] На 10 юни на Годишно тръшване, Ейрис победи Джо и запази титлата.[81] На следващия ден на Impact Wrestling, Ейрис се би в първия си Върховен Х мач, където успешно запази титлата срещу Крис Сейбин и Зема Йон.[82]

Световен шампион в тежка категория (2012 – 2013)

редактиране

След неговата победа, Ейрис съобщи, че не е доволен да бъде просто Х Дивизионния шампион, което доведе до обещание от главния мениджър Хълк Хоуган за шанс за Световната титла в тежка категория на TNA, но ако предаде Х Дивизионната титла.[82] На следващата седмица, Ейрис се съгласи с условията на уговорката, че всяка година преди ежегодния pay-per-view турнир Дестинация Х, на бъдещите Х Дивизионни шампиони ще бъде даден същия шанс.[83] Ейрис освободи Х Дивизионната титла две седмици по-късно, свършвайки рекорда му от 298 дни.[84] На 8 юли, Ейрис победи Боби Рууд в главния мач на Дестинация Х и стана новия Световен шампион в тежка категория на TNA.[85] На 17 юи, президента на TNA Дикси Картър съобщи, че Ейрис е подписал нова дълго-кратна сделка с компанията.[86] Ейрис и Рууд имаха реванш без заложба на 19 юли на Impact Wrestling, който приключи без победител, когато и двамата бяха атакувани от маскирани нападатели, познати само като „Аса и осмици“.[87] На 12 август на Хардкор правосъдие, Ейрис успешно защити Световната титла в тежка категория на TNA срещу Рууд,[88] с условие преди мача, което не позволява на Рууд да получи друг шанс за титлата, докато Ейрис е шампиона.[89] По време на следващите седмици, Ейрис приключи с Рууд, за да защитава TNA срещу Аса и осмици.[90][91] На 20 септември на Impact Wrestling, след като Джеф Харди спечели Славните серии за 2012 стана следващия претендент на Ейрис за Световна титла в тежка категория, Ейрис започна да роботи нито като лош, нито като добър, твърдейки, той би могъл да съвпадне всичко, което Харди е направил през цялата си карира.[92] На 11 октомври, по време на последния епизод на Impact Wrestling преди Прославяне, Ейрис продължи да бъде лош, твърдейки, че работи най-добре, когато хората са срещу него, преди да го удари под пояса с въжетата на ринга и да му направи brainbuster.[93] Три дни по-късно в главния мач на Прославяне, май-голямото събитие на TNA, Ейрис загуби Световната титла в тежка категория от Харди, оставайки Ерис като носител за 98 дни.[94]

На 25 октомври на Impact Wrestling, Ейрис атакува Харди, след като той успешно защити титлата си срещу Кърт Енгъл, открадна един от двата пояса и съобщи, че реванша им ще бъде на Точка на пречупване.[95] На 11 ноември на pay-per-view турнира, Ейрис не успя да си върне Световната титла в тежка категория от Харди в мач със стълби.[96] На 22 ноември на Impact Wrestling, Ейрис престана с Харди, за да разкрие тайно приятелство между Були Рей и дъщерята на главния мениджър Хълк Хоуган Брук.[97] На следващата седмица, Ейрис е избран от Хоуган за главен претендент за Х Дивизионната титла на Роб Ван Дам. Ейрис победи Ван Дамв главния мач чрез дисквалификация, след намеса от Були Рей, но тъй като титлата не сменя носителя чрез дисквалификация Ван Дам я запази.[98] На 9 декември на Крайно решение, Ейрис победи Рей в индивидуален мач, след разсейване от Брук и Хълк Хоуган и удар под пояса от Ейрис.[99] На 13 декември на Impact Wrestling, Ейрис е разобличен като човека, плащал на Аса и осмици, за да пречат на Боби Тууд, който първоначално плаща на групата да му помогнат да спечели Световната титла в тежка категория, на pay-per-view турнира, което доведе да бъде главен претендент срещу Джеф Харди.[100] На 20 декември на Impact Wrestling, Ейрис не успя с предизвикателството за Световната титла в тежка категория на Джеф Харди, след намеса от Боби Рууд.[101] Ейрис и Рууд се биха в претендентски мач на 27 декември на Impact Wrestling. Мача приключи без победител, след като двамата бяха атакувани от съдията Ърл Хебнър, и след това от Харди.[102] Враждата приключи с троен елиминационен мач на 13 януари 2013 на Генезис, където Ейрис се провали да спечели Световната титла в тежка категория от Харди.[103]

Опити за носител на титли (2013 – 2015)

редактиране
 
Ейрис и Боби Рууд като Световните отборни шампиони на TNA.

На 25 януари, на записите за епизода на 7 февруари на Impact Wrestling в Манчестър, Англия, Рууд и Ейрис победиха Чаво Гереро и Хернандез и спечелиха Световните отборни титли на TNA, правейки Ейрис Тройната корона на TNA.[104] Рууд и Ейрис направиха тяхната първа успешна защита на титлите на 10 март на В капан, побеждавайки Лошото влияние (Кристофър Даниълс и Казариън) и Чаво Гереро и Хернандез в троен мач.[105] На 21 март на Impact Wrestling, ййрис и Рууд победиха Гереро и Хернандез и запазиха титлите си, след намеса от Даниълс и Казариън. След това шампионите бяха атакувани от Даниълс и Казариън.[106] На 11 април на Impact Wrestling, Рууд и Ейрис загубиха титлите от Гереро и Хернандез в мач два-от-три-туша, били шампиони за 76 дни.[107] Ейрис и Рууд получиха техния реванш на 25 април на Impact Wrestling, но отново бяха победени от Гереро и Хернандез, след намеса от Кристофър Даниълс и Казариън.[108] Ейрис и Рууд се биха я претендентски мач на 9 май на Impact Wrestling, обаче, мача приключи без победител, след като специалния гост съдя Джеймс Сторм направи супер ритник на Ейрис и Даниълс и напусна мача.[109] Ейрис и Рууд получиха друг шанс за титлите на Гереро и Хернандез на 2 юни на Годишно тръшване, в елиминационен мач фатална четворка, който е спечелен от Гънър и Джеймс Сторм.[110]

На 13 юни на Impact Wrestling, Ейрис победи Ерик Йънг за да се квалифицира за Славните серии за 2013.[111] На следващата седмица, Ейрис победи Джей Брадли в неговия пръв мач в сериите чрез туш, получавайки седем точки в турнира.[112] На 27 юни на Impact Wrestling, Ейрис се определи като Суисайд и победи Крис Сейбин и Кени Кинг, и спечели втората си Х Дивизионна титла. Ейрис си свали маската на края на шоуто, след като Хълк Хоуган откри истинския Суисайд и накара фалшивия да си свали маската, и обяви, че е предназначено да предаде Х Дивизионната титла за Световната титла в тежка категория на Дестинация Х.[113] Следващата седмица обаче Ейрис загуби Х Дивизионната титла от Сейбин в троен мач, който включва истинския Суисайд, познат като Маник.[114] На 1 август на Impact Wrestling, Ейрис стана добър след като похвали Ей Джей Стайлс, преди да бъде прекъснат от бившия си партньор Боби Рууд. Ейрис също се би в Славните серии, преди да бъде елиминиран от Стайлс на 12 септември на Impact Wrestling: Без отказ.

На 20 октомври на pay-per-view турнира Прославяне, Ейрис се би в Върховен Х мач за Х Дивизионната титла, но мачът е спечелен от Крис Сейбин. На 12 декември на Impact Wrestling, Ейрис победи Сейбин и спечели Х Дивизионната титла за трети път.[115] На 2 януари 2014 на епизод на Impact Wrestling, Ейрис загуби титлата от Сейбин.[116] Три седмици по-късно, на 23 януари специалния епизод на Impact Wrestling: Генезис, Ейрис още веднъж победи Сейбин за Х Дивизионната титла на TNA за четвърти път.[117] На 6 февруари на Impact Wrestling, Ерис успешно защити титлата срещу Зема Йон, който използва своето Feast or Fired куфарче.[118]

Три седмици по-късно, на 27 февруари Impact Wrestling, участва като специален гост съдия в мач между Боби Рууд и Ем Ви Пи. Ейрис атакува Ем Ви Пи и позволи на Рууд да спечели, ставайки лош още един път.[119] На 2 март, Ейрис загуби Х Дивизионната титла от Сейа Санада на събитието на Wrestle-1 Кайзен: Нападение в Токио, Япония.[120] На 22 май на Impact Wrestling, Ейрис помогна на Ерик Йънг срещу Ем Ви Пи, Лешли, и Кени Кинг, но е атакуван от триото, ставайки добър а пореден път. На 15 юни 2014 на Годишно тръшване, Ейрис се би с Кени Кинг в мач за претендент за титлата на Ерик Йънг по-късно същата вечер. Ейрис победи Кинг и получи главния мач за Световната титла на TNA, който той загуби чрез туш от шампион Ерик Йънг, който защити титлата.

На 20 юни на записите за Impact Wrestling, Ейрис отново спечели Х Дивизионната титла от Санада за пети път.[121] Пет дена след като защити титлата, Ейрис избра да предаде титлата за шанс за Световната титла в тежка категория на TNAна Дестинация Х на 26 юни, където загуби от шампиона Лешли. На 7 януари 2015 Ейрис победи Лоу Кий и спечели титлата за шести път на дебютиращото издание на Impact Wrestling по Destination America.[122] После Лоу Кий си върна титлата по време на епизод на Impact Wrestling на 16 януари, след намеса от Разбиващия клан.

Същата вечер, по време на епизод на Impact Wrestling на 23 януари спечели ежегодното Feast or Fired, получавайки шанс за Световната титла в тежка категория на TNA.[123] През февруари и март, Ейрис продължи да враждува с Разбиващия клан, след като Лоу Кий му открадна куфарчето, след мач срещу Самоа Джо, но евентуално Ейрис си го върна. Ейрис сформира наново Мръсните злодей с Боби Рууд, предизвиквайки Вълците на най-доброто от 5серии за Отборните титли, Вълците спечелиха първите два мача и Ейрис и Рууд спечелиха третия. На Дестинация Х, Ейрис използва куфарчето Feast or Fired за Световната титла в тежка категория на TNA на Кърт Енгъл, обаче Енгъл си запази титлата. След като победиха Вълците в четвъртия мач в сериите (който бе мач пълно метално меле), Ейрис победи Дейви Ричардс на Годишно тръшване, за да избере какъв да бъде вида на последния мач в сериите. Ейрис и Рууд избраха отборен мач Железния човек който те загубиха, губейки сериите заедно с това. На 5 август 2015 на Impact Wrestling (излъчено преди освобождаването му) Ейрис помоли за шанс за титлата Генералния мениджър Були Рей уреди мач срещу Рокстар Спъд, след като Ехрис стана зъл, преби Спъди ялата Х Дивизия. След като Ейрис загуби мач е накаран да напусне TNA.[124] След това, Ейрис не е злия за дълго, показвайки уважение, като даде на Спъд папионката му и му вдигна ръката, правейки Ейрис добър в процеса.

На 28 юни 2015 Ейрис напусна TNA, когато договорът му с компанията изтече.

По време на избрани епизоди на Impact през октомври и ноември (записано през юли), Ейрис е сложен в Сериите на Световната титла на TNA за свободната Световна титла в тежка категория на TNA, получавайки 4 точки в турнира. Но завърши на трето място в неговия сектор, което не го квалифицира за кръга от 16.

Второ завръщане в ROH (2015)

редактиране

На 6 юли 2015, Ring of Honor обяви завръщането на Ейрис.[125] Тогава Ейрис е обявен като заместник за Родерик Стронг в отборния мач между шестима на Дивия турнир във Вегас на 17 юли заедно с Мус и Безспорния Световен и Телевизионен шампион Джей Литал срещу Джей Бриско, Далтън Касъл и Кайл О'Райли.

WWE

редактиране

NXT (от 2016 г.)

редактиране
 
Остин Ейрис в NXT

Четири години преди да подпише с WWE, докато все още е в TNA, Ейрис озвучава гласа на главния герой Джейкъб Кас в режима Пътят към КечМания на видеоиграта на WWE, WWE '12.[126]

На 22 януари 2016 WWE обяви, че Ейрис се е присъединил в NXT. На 2 март на NXT, Ейрис направи своя дебют, представен от главния мениджър Уилям Ригъл, преди да бъде атакуван от Барън Корбин по пътя към ринга.[127][128][129] Мач между двамата се проведе на Завземане: Далас, където Ейрис победи Корбин.[130] На 18 май в епизод на NXT, Ейрис партнира с Шинске Накамура, побеждавайки Блейк и Мърфи. В края на май, Ейрис започна да се държи по-арогантно на ринга и докато говори, официално правейки го лош за пръв път в кариерата му в WWE.

Личен живот

редактиране

Солуолд е сгоден с професионалната кечистка Теа Тринидад.

Солуолд е веган от 2011.[131][132]

Солуолд също е фен на Грийн Беърс Пакърс, Милуоки Брюърс и Милуоки Бъкс, и е играл футбол и бейзбол.[131]

Солуолд има татуировка на китайския знак Рам （羊）, горе в лявата си ръка в символ на Овена, което е неговото сценично име и неговия зодиакален знак.

В кеча

редактиране
 
Ейрис прави brainbuster на Марк Хаскинс
 
Ейрис прави Last Chance-Arie.
 
Ейрис на горното въже
  • Финални ходове
    • 450° splash[4]
    • Brainbuster,[4] понякога от второто въже[68]
    • Discus elbow smash[133][134] (WWE)
    • Horns of Aries / Last Chancery[135] (Bridging arm triangle choke)
  • Ключови ходове
    • Crucifix bomb[136]
    • Death Valley driver, понякога на ръба на ринга[137]
    • Figure Eight Leglock[138] (Modified figure-four leglock)
    • Fish Hook of Doom (Натискане с двете колена върху ръката на опонент с главата-надолу, преди да нанесе fish hook)[139]
    • Forward Russian legsweep[134]
    • Жабешко цамбурване[140]
    • Head stand в падащ лист на седнал опонент, като отбрана от neckscissors[141]
    • Heat Seeking Missile (Suicide dive)[139]
    • IED (Running dropkick на опонент на ъгъла)[142][143]
    • Inverted suplex slam[134]
    • Japanese arm drag[134]
    • Скачане над ъгъла като уловка, последвано от предено превъртане до противоположния ъгъл, последвано от leaping back elbow[144]
    • Macho Neck Snap[4] (Springboards на гърба на противник, метнат през второто въже и изпълняване на neck snap на висящ опонент)
    • No-handed springboard moonsault[134]
    • Pendulum Elbow[4] (Pendulum backbreaker hold, последван от elbow drop на лицето на противника)
    • Powerdrive Elbow (Twisting elbow drop, с постановки)[4]
    • Rolling fireman's carry slam[134]
    • Slow Motion Special (Running jumping delayed knee drop, с постановки)[140]
    • Scissored armbar[4]
    • Shin breaker, последван от leg-hook Saito suplex[138][142]
    • Sidewalk slam[145]
    • Slingshot back elbow на опонент на ъгъла[146]
    • Slingshot corkscrew splash[4][134]
  • Прякори
    • „Двойния А“[40][147]
    • „Кеч машина“
    • „Звездата“[148][149]
    • „Най-великия човек, живаял някога“[40][150][151]
    • „Васкуларния Вегитариянец“[41]
    • „НВ3 (Най-важния васкуларен вегитариянец)“[152]
    • „Mr. It“[153]
    • „Най-великия мениджър, живял някога“[44]
    • „Главната атракция“
    • „Общият знаменател на величие“
  • Входни песни
    • „Born of a Broken Man“ на Rage Against the Machine[154] (ROH/Независими компании)
    • „Personal Jesus“ на Мерилин Менсън[155] (ROH/Независими компании)
    • „The Greatest Man That Ever Lived (Весии на Shaker Hymn)“ на Weezer[41][156] (ROH/Независими компании)
    • „Raging of the Region“ на Дейл Оливър[2] (TNA/Независими компании)
    • „Raging of the Region“ + „Off the Chain“ на Дейл Оливър и Сърдж Салинас (TNA; използвана като член на Мръсните злодей)
    • „Ambition and Vision“ на CFO$[157] (NXT; от 22 януари 2016 г.)

Шампионски титли и отличия

редактиране
 
Ейрис е двукратен Световен шампион на ROH
 
Шесткратният Х Дивизионния шампион на TNA излиза на ринга
  • European Pro Wrestling
    • Шампион на EPW (1 път)
  • Mid-American Wrestling
    • Шампион в полутежка категория на MAW (1 път)[4]
  • Midwest Championship Wrestling
    • Шампион в полутежка категория на MCW (1 път)[4]
  • Midwest Independent Association of Wrestling
    • Шампион в полутежка категория на MIAW (2 пъти)[4]
  • Minnesota Independent Wrestling
    • Шампион в полутежка категория на MIW (2 пъти)[4]
  • NWA Midwest
    • Средно-западен Х Дивизионен шампион на NWA (1 път]])[4]
  • Neo Pro Wrestling
    • Шампион в полутежка категория на NPW (2 пъти)[4]
    • Турнир за Титлата в полутежка категория на NPW (2002)[4]
  • Pro Wrestling Illustrated
    • PWI го класира като #12 от топ 500 индивидуални кечисти в PWI 500през 2013[158]
  • Pro Wrestling WAR
    • Шампион в тежка категория на PWW (1 път)[4]
  • Ring of Honor
    • Световен шампион на ROH (2 пъти)[6]
    • Световен отборен шампион на ROH (1 път) – с Родерик Стронг[10]
  • Steel Domain Wrestling
    • Отборен шампион на SDW (1 път) – с Тед Диксън[4]
  • Total Nonstop Action Wrestling
    • Световен шампион в тежка категория на TNA (1 път)[85]
    • Х Дивизионен шампион на TNA (6 пъти)
    • Световен отборен шампион на TNA (1 път) – с Боби Рууд
    • Представителен турнир на Х Дивизията (2011)[58]
    • Златен турнир (2014)
    • Feast or Fired (2015 – договор за Световната титла в тежка категория)
    • Петият Тройно-коронован шампион на TNA

Лучас де апустас рекорд

редактиране
  Вижте също: Видове кеч мачове#Лучас де апуестас
Победител (залог) Загубил (залог) Място Събитие Дата Пояснение
Остин Ейрис (договор) срещу Самоа Джо (договор)
приключи без победител		 Орландо, Флорида Impact Wrestling 8 май 2014 Излъчено на 5 юни 2014.
Рокстар Спъд (Името „Рокстар“) Остин Ейрис (договор) Орландо, Флорида Impact Wrestling 27 юни 2015 Излъчено на 5 август 2015.

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в г д е ж з Milner, John M. Austin Aries // SLAM! Sports. Посетен на 27 септември 2007.
  2. ↑ а б в г Austin Aries // Total Nonstop Action Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-05-29. Посетен на 12 юли 2011.
  3. ↑ Roster // Pro Wrestling Guerrilla. Архивиран от оригинала на 20 юни 2009. Посетен на 14 юли 2011.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Austin Aries // Online World of Wrestling. Посетен на 27 февруари 2009.
  5. ↑ ROH: Reborn Stage 2 – Chicago Ridge, IL 4/24/04 // Ring of Honor, 24 април 2004. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  6. ↑ а б в г д Ring of Honor Title // Ring of Honor. Архивиран от оригинала на 2010-04-12. Посетен на 5 април 2010.
  7. ↑ Final Battle 2004 – Philadelphia, PA 12/26/04 // Ring of Honor, 26 декември 2004. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  8. ↑ Bauer, Ben. Austin Aries named new trainer of ROH Wrestling School; replaces Punk // WrestleView. 16 юни 2005. Посетен на 23 август 2010.
  9. ↑ Death Before Dishonor III – Morristown, NJ 6/18/05 // Ring of Honor, 18 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  10. ↑ а б в Ring Of Honor Tag Team Championship // Ring of Honor. Архивиран от оригинала на 2010-04-12. Посетен на 5 април 2010.
  11. ↑ Final Battle 2005 – Edison, NJ 12/17/05 // Ring of Honor, 17 декември 2005. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  12. ↑ Chi Town Struggle – Chicago Ridge, IL 6/24/06 // Ring of Honor, 24 юни 2006. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  13. ↑ Glory By Honor V Night 2 – New York, NY 9/16/06 // Ring of Honor, 16 септември 2006. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  14. ↑ Battle Of The Icons – Edison, NJ 1/27/07 // Ring of Honor, 27 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  15. ↑ а б Fifth Year Festival: NYC – New York, NY 2/16/07 // Ring of Honor, 16 февруари 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  16. ↑ The Battle Of St. Paul – St. Paul, MN 4/27/07 // Ring of Honor, 27 април 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  17. ↑ а б Clevett, Jason. ROH goes pay per view // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 10 май 2007. Архивиран от оригинала на 2013-01-15. Посетен на 23 март 2009.
  18. ↑ LaCroix, Corey David. TNA makes a great Sacrifice // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 15 август 2005. Архивиран от оригинала на 2012-06-29. Посетен на 23 март 2009.
  19. ↑ LaCroix, Corey David. Unbreakable an astounding PPV // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 12 септември 2005. Архивиран от оригинала на 2012-06-29. Посетен на 23 март 2009.
  20. ↑ Brady, Hicks. 2006: The year in wrestling // PWI Presents: 2007 Wrestling Almanac and book of facts. Kappa Publications. 2007 Edition. с. 17 – 18.
  21. ↑ а б Sokol, Chris. Sting new champ after Bound For Glory // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 23 октомври 2006. Архивиран от оригинала на 2012-06-29. Посетен на 23 март 2009.
  22. ↑ Sokol, Chris. Cage, Angle on top after Final Resolution // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 15 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2012-07-30. Посетен на 23 март 2009.
  23. ↑ News at Wrestling Observer
  24. ↑ Race To The Top Tournament Night 1 – Deer Park, NY 7/27/07 // Ring of Honor, 27 юли 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  25. ↑ Death Before Dishonor V – Night 1 – Boston, MA 8/10/07 // Ring of Honor, 10 август 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  26. ↑ Death Before Dishonor V – Night 2 – Philadelphia, PA 8/11/07 // Ring of Honor, 11 август 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  27. ↑ Manhattan Mayhem II – New York, NY 8/25/07 // Ring of Honor, 25 август 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  28. ↑ Rising Above – New York, NY 12/29/07 // Ring of Honor, 29 декември 2007. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  29. ↑ Supercard of Honor III – Orlando, FL 3/29/08 // Ring of Honor, 29 март 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  30. ↑ Up For Grabs – Hartford, CT 6/6/08 // Ring of Honor, 6 юни 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  31. ↑ Respect Is Earned II – Philadelphia, PA 6/7/08 // Ring of Honor, 7 юни 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  32. ↑ Battle For Supremacy – Dayton, OH 6/27/08 // Ring of Honor, 27 юни 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  33. ↑ Vendetta II – Chicago Ridge, IL 6/28/08 // Ring of Honor, 28 юни 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  34. ↑ Northern Navigation – Toronto, Ontario 7/25/08 // Ring of Honor, 25 юли 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  35. ↑ New Horizons – Detroit, MI 7/26/08 // Ring of Honor, 26 юли 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  36. ↑ Glory By Honor VII – Philadelphia, PA 9/20/08 // Ring of Honor, 20 септември 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  37. ↑ Ring of Homicide 2 – Edison, NJ 10/25/08 // Ring of Honor, 25 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  38. ↑ Bound By Hate – Markham, Ontario 11/8/08 // Ring of Honor, 8 ноември 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  39. ↑ а б в Final Battle 2008 – New York, NY 12/27/08 // Ring of Honor, 27 декември 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 7 април 2012.
  40. ↑ а б в Newswire For The Week of December 6th // Ring of Honor, 8 декември 2009. Архивиран от оригинала на 13 януари 2010. Посетен на 30 януари 2010.
  41. ↑ а б в McCarron, Rob. ROH TV report // Wrestling Observer/Figure Four Online, 11 април 2009. Посетен на 30 януари 2010.
  42. ↑ Caldwell, James. Caldwell's Ring Of Honor PPV Report 12/19: Ongoing „virtual time“ coverage of ROH's first online PPV – Austin Aries vs. Tyler Black // PWTorch, 19 декември 2009. Посетен на 20 декември 2009.
  43. ↑ Caldwell, James. ROH News: Big News – Result from tonight's ROH World Title match in New York City // Pro Wrestling Torch, 13 февруари 2010. Посетен на 14 февруари 2010.
  44. ↑ а б "Glory By Honor IX" This Saturday Night! // Ring of Honor, 8 септември 2010. Посетен на 14 септември 2011.
  45. ↑ Martin, Adam. Reports: ROH cutting back on using some talent // WrestleView. 4 октомври 2010. Посетен на 6 октомври 2010.
  46. ↑ Taylor vs. Aries Signed For 11/20 // Evolve. 6 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 2011-07-17. Посетен на 6 октомври 2010.
  47. ↑ Caldwell, James. DGUSA News: Former ROH World champion Austin Aries signs with DGUSA, set to debut on first Internet PPV; third PPV match announced // Pro Wrestling Torch. 12 октомври 2010. Посетен на 12 октомври 2010.
  48. ↑ Caldwell, James. Dragon Gate USA Internet PPV results 10/29: Radican & Caldwell's live coverage of DGUSA Internet PPV debut // Pro Wrestling Torch. 29 октомври 2010. Посетен на 29 октомври 2010.
  49. ↑ Eaton, Jimmy. Eaton's DGUSA „United: New York“ 1/28 – Hulk vs. YAMATO, round robin tag team tournament // Pro Wrestling Torch. 28 януари 2011. Посетен на 29 януари 2011.
  50. ↑ Martin, Adam. Indy star says his career could be ending soon // WrestleView. 19 февруари 2011. Посетен на 4 април 2011.
  51. ↑ а б Radican, Sean. DGUSA Internet PPV report 4/2: Radican's „ongoing“ real-time coverage of Dragon Gate USA PPV from Atlanta // Pro Wrestling Torch. 2 април 2011. Посетен на 2 април 2011.
  52. ↑ Tylwalk, Nick. Austin Aries pulls a swerve at Dragon Gate USA's Open the Ultimate Gate 2011 // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 5 април 2011. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 6 април 2011.
  53. ↑ Devries, Eric. 6/5 DGUSA in New York City: Live perspective on Internet PPV event with technical issues – DGUSA Title match, six-man tag, Fray! // Pro Wrestling Torch. 3 юни 2011. Посетен на 9 юни 2011.
  54. ↑ Caldwell, James. DGUSA News: Austin Aries parts ways with Dragon Gate USA following weekend shows // Pro Wrestling Torch. 9 юни 2011. Посетен на 9 юни 2011.
  55. ↑ www.wrestlingnewssource.com
  56. ↑ Tedesco, Mike. Spoilers: Impact Wrestling for June 16 // WrestleView. 14 юни 2011. Посетен на 14 юни 2011.
  57. ↑ Keller, Wade. Keller's TNA Impact report 6/16: Ongoing coverage of Slammiversary fallout on Spike TV // Pro Wrestling Torch. 16 юни 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  58. ↑ а б Caldwell, James. Caldwell's TNA Destination X PPV results 7/10: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Styles vs. Daniels, Ultimate X, RVD vs. Lynn // Pro Wrestling Torch. 10 юли 2011. Посетен на 11 юли 2011.
  59. ↑ Keller, Wade. Keller's TNA Impact report: Ongoing live coverage of Destination X fallout, Mr. Anderson vs. Sting // Pro Wrestling Torch. 14 юли 2011. Посетен на 15 юли 2011.
  60. ↑ Keller, Wade. Keller's TNA Impact Wrestling report 7/21: Ongoing „virtual time“ report on Sting title win fallout // Pro Wrestling Torch. 21 юли 2011. Посетен на 21 юли 2011.
  61. ↑ Baxendell, Matt. Bax's 8 – 4 Impact Wrestling „virtual time“ coverage: Final sell for Hardcore Justice // Pro Wrestling Torch. 4 август 2011. Посетен на 4 август 2011.
  62. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Hardcore Justice PPV results 8/7: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Sting vs. Angle, five title matches, BFG Series matches // Pro Wrestling Torch. 7 август 2011. Посетен на 7 август 2011.
  63. ↑ Bishop, Matt. Impact: Flair finally returns to show // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 18 август 2011. Архивиран от оригинала на 2012-06-29. Посетен на 19 август 2011.
  64. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA No Surrender PPV results 9/11: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – three-way TNA Title match, BFG Series finals // Pro Wrestling Torch. 11 септември 2011. Посетен на 11 септември 2011.
  65. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Bound for Glory PPV results 10/16: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Angle-Roode, Hogan-Sting // Pro Wrestling Torch. 16 октомври 2011. Посетен на 16 октомври 2011.
  66. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Turning Point PPV results 11/13: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Roode-Styles, five title matches // Pro Wrestling Torch. 13 ноември 2011. Посетен на 13 ноември 2011.
  67. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Final Resolution PPV results 12/11: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Roode-Styles, five title matches // Pro Wrestling Torch. 11 декември 2011. Посетен на 11 декември 2011.
  68. ↑ а б Caldwell, James. Caldwell's TNA Genesis PPV results 1/8: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Roode-Hardy, Angle-Storm // Pro Wrestling Torch. 8 януари 2012. Посетен на 8 януари 2012.
  69. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Against All Odds PPV results 2/12: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Roode-Hardy-Storm-Ray TNA Title main event // Pro Wrestling Torch. 12 февруари 2012. Посетен на 12 февруари 2012.
  70. ↑ Turner, Scott. Turner's TNA Impact Wrestling report 3/9: Garett & Hardy vs. Angle & Gunner main event, Anderson returns, Abyss's „brother“ emerges, X Title match, one title change // Pro Wrestling Torch. 9 март 2012. Посетен на 9 март 2012.
  71. ↑ Martin, Adam. Austin Aries now longest reigning X Division Champion // WrestleView. 16 март 2012. Посетен на 16 март 2012.
  72. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Victory Road PPV results 3/18: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Sting-Roode main event, Angle-Hardy, Storm-Ray // Pro Wrestling Torch. 18 март 2012. Посетен на 18 март 2012.
  73. ↑ Turner, Scott. Turner's TNA Impact Wrestling results 3/22: Victory Road fall-out, Dixie & Sting & Hogan close the show, three title matches // Pro Wrestling Torch. 23 март 2012. Посетен на 23 март 2012.
  74. ↑ Turner, Scott. Turner's TNA Impact Wrestling results 3/29: Will Hulk Hogan accept the GM position?, Jeff Hardy vs. Mr. Anderson, Morgan vs. Crimson, and more // Pro Wrestling Torch. 30 март 2012. Посетен на 30 март 2012.
  75. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Lockdown PPV results 4/15: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Roode-Storm main event, Angle-Hardy, Lethal Lockdown opener // Pro Wrestling Torch. 15 април 2012. Посетен на 15 април 2012.
  76. ↑ Turner, Scott. Turner's TNA Impact Wrestling results 5/10: Sacrifice lead-in, Morgan and Crimson final confrontation, James Storm update, King Mo calls out TNA Champ // Pro Wrestling Torch. 11 май 2012. Посетен на 11 май 2012.
  77. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Sacrifice PPV results 5/13: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Roode-RVD main event, Angle-Styles, Hardy-Anderson // Pro Wrestling Torch. 13 май 2012. Посетен на 13 май 2012.
  78. ↑ Caldwell, James. TNA re-signs X Division champion // Pro Wrestling Torch. 19 май 2012. Посетен на 19 май 2012.
  79. ↑ а б Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact Wrestling results 5/31: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact in new... – Roode vs. Sting // Pro Wrestling Torch. 31 май 2012. Посетен на 31 май 2012.
  80. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact Wrestling results 6/7: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – six-man tag, final Slammiversary hype // Pro Wrestling Torch. 7 юни 2012. Посетен на 7 юни 2012.
  81. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Slammiversary PPV results 6/10: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Roode vs. Sting headlines 10th Anniv. PPV // Pro Wrestling Torch. 10 юни 2012. Посетен на 10 юни 2012.
  82. ↑ а б Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact Wrestling results 6/14: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – TNA World Title match, Ultimate X starts the show // Pro Wrestling Torch. 14 юни 2012. Посетен на 14 юни 2012.
  83. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact Wrestling results 6/21: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – Aries Decision 2012, BFG Series, Open Fight Night, Gut Check // Pro Wrestling Torch. 21 юни 2012. Посетен на 21 юни 2012.
  84. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact Wrestling results 7/5: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – final PPV hype, Hardy vs. Storm // Pro Wrestling Torch. 5 юли 2012. Посетен на 5 юли 2012.
  85. ↑ а б Caldwell, James. Caldwell's TNA Destination X PPV results 7/8: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Roode vs. Aries, new X Division champion, Angle vs. Joe // Pro Wrestling Torch. 8 юли 2012. Посетен на 8 юли 2012.
  86. ↑ Caldwell, James. TNA signs top champion to new deal // Pro Wrestling Torch. 17 юли 2012. Посетен на 17 юли 2012.
  87. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact Wrestling results 7/19: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – Open Fight Night, Aries vs. Roode // Pro Wrestling Torch. 19 юли 2012. Посетен на 19 юли 2012.
  88. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Hardcore Justice PPV results 8/12: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Aries vs. Roode, BFG Series matches // Pro Wrestling Torch. 12 август 2012. Посетен на 12 август 2012.
  89. ↑ Caldwell, James. TNA News: Final Hardcore Justice line-up following Thursday's Impact – stipulation added to PPV main event // Pro Wrestling Torch. 9 август 2012. Посетен на 12 август 2012.
  90. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact results 8/30: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – three big BFG Series matches including Styles-Joe // Pro Wrestling Torch. 30 август 2012. Посетен на 9 септември 2012.
  91. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact results 9/6: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – BFG Series finale, „Championship Thursday“ launch // Pro Wrestling Torch. 6 септември 2012. Посетен на 9 септември 2012.
  92. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact results 9/20: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – Open Fight Night, BFG PPV hype, Shaq // Pro Wrestling Torch. 20 септември 2012. Посетен на 20 септември 2012. Apparently Aries is playing a C.M. Punk tweener role before Bound for Glory.
  93. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact results 10/11/12: Complete „virtual-time“ coverage of live Impact – final PPV hype, triple main event // Pro Wrestling Torch. 11 октомври 2012. Посетен на 11 октомври 2012.
  94. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Bound for Glory PPV results 10/14: Ongoing „virtual time“ coverage of live PPV – Aries vs. Hardy, Storm vs. Roode // Pro Wrestling Torch. 14 октомври 2012. Посетен на 14 октомври 2012.
  95. ↑ Van Der Griend, Blaine. Impact: Championship Thursday features 3 title shots // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 26 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 2013-01-15. Посетен на 1 ноември 2012.
  96. ↑ CALDWELL'S TNA TURNING POINT PPV RESULTS 11/11: Complete „virtual-time“ coverage of Hardy-Aries, top titles at-stake
  97. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 11/22: Thanksgiving Edition features Gut Checks, Turkeys, more
  98. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 11/29: Complete „virtual-time“ coverage of Championship Thursday – X Title in main event, Hogan Knows Best?
  99. ↑ CALDWELL'S TNA FINAL RESOLUTION PPV RESULTS 12/9: Complete „virtual-time“ coverage of Hardy vs. Roode in the main event, Aries vs. Bully
  100. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 12/13: Complete „virtual-time“ coverage of PPV fall-out episode
  101. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 12/20: Complete „virtual-time“ coverage of Champ. Thursday – Aries vs. Hardy, 1.3.13 reveal
  102. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 12/27: Complete „virtual-time“ coverage of Open Fight Night – Aries vs. Roode ends without a finish to cap off 2012
  103. ↑ CALDWELL'S TNA GENESIS PPV RESULTS 1/13: Complete „virtual-time“ coverage of live PPV – Hardy defends TNA Title against two foes, two title matches, #1 contender matches
  104. ↑ IMPACT Wrestling #447 (25 януари 2013) // CAGEMATCH. Посетен на 27 декември 2013.
  105. ↑ CALDWELL'S TNA LOCKDOWN PPV RESULTS 3/10: Live, in-person coverage from San Antonio – Hardy vs. Ray TNA Title match, Lethal Lockdown, more
  106. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 3/21: Complete „virtual-time“ coverage of Impact from Chicago – new #1 contender to TNA Title, two title matches, Lockdown fall-out
  107. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 4/11: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – TNA World Title match, Tag Title opener
  108. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 4/25 (Hour 2): Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – Bully-Hogan, title matches
  109. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 5/9 (Hour 2): Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – TNA Original returns to help TNA vs. Aces & Eights, #1 contender match ends without a finish
  110. ↑ CALDWELL'S TNA SLAMMIVERSARY PPV RESULTS (Hour 2): Hall of Fame inductee revealed, new Tag & TV champions
  111. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 6/13: Complete „virtual-time“ coverage of BFG Series qualifiers, Sting bringing back Mafia, Rampage Jackson Week 2, more
  112. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 6/20: Complete „virtual-time“ coverage of semi-live Impact – BFG Series kick-off, Open Fight Night, Sting takes out Aces & Eights, more
  113. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 6/27: Complete „virtual-time“ coverage of Impact – BFG Series continues, two title matches, Suicide, Joe added to Mafia, Hogan plays principal, more
  114. ↑ CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 7/4: Sabin wins X Title & tears it up with Aries, BFG Series continues, more from Vegas
  115. ↑ Caldwell, James. CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 12/12: Ongoing „virtual-time“ coverage of TNA Impact – Feast or Fired, X Title match, more // PWTorch. Посетен на 12 декември 2013.
  116. ↑ Martin, Adam. TNA Impact Wrestling Results – 1/2/14 (Coronation of Magnus) // Wrestleview. Посетен на 2 януари 2014.
  117. ↑ Carapola, Stuart. LIVE, ONGOING IMPACT WRESTLING – GENESIS 2014 COVERAGE: A SOLID HALF HOUR OF TALKING TO START THE SHOW // PWInsider. Посетен на 16 януари 2014.
  118. ↑ Cladwell, James. CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 2/6: Complete „virtual-time“ coverage of Glasgow Night 2 – Lockdown main event set, Angle vs. Magnus, MVP follow-up, more // PWTorch. Посетен на 31 януари 2014.
  119. ↑ Cladwell, James. CALDWELL'S TNA IMPACT RESULTS 2/27: Complete „virtual-time“ coverage of London Night 1 – Captains Match, Angle returning from „injury“, latest Lockdown PPV hype, more // PWTorch. Посетен на 28 февруари 2014.
  120. ↑ pwtorch.com
  121. ↑ Caldwell, James. TNA spoilers: Key results & developments from Friday night's TV taping for July Impact episodes // Pro Wrestling Torch. 21 юни 2014. Посетен на 21 юни 2014.
  122. ↑ A Review of TNA's Debut on Destination America
  123. ↑ TNA NEWS: Impact SPOILERS – full results for 1/16 & 1/23 debut episodes in Friday night
  124. ↑ www.pwinsider.com
  125. ↑ www.rohwrestling.com
  126. ↑ George, Richard. WWE '12: A New Road to Wrestlemania // IGN. 18 октомври 2011. Посетен на 21 октомври 2011.
  127. ↑ Melok, Bobby. Austin Aries arrives in NXT // WWE. 22 януари 2016. Посетен на 4 февруари 2016.
  128. ↑ 1/22 NXT Taping News – the „Huge Surprise“ SPOILER, La Sombra in Dark Match, DeMott in the crowd, more // Pro Wrestling Torch. Посетен на 23 януари 2016.
  129. ↑ 1/22 NXT SPOILERS – Full Results from Orlando TV taping // Pro Wrestling Torch. Посетен на 23 януари 2016.
  130. ↑ 4/1 „NXT Takeover: Dallas“ Results – CALDWELL’S Complete Live Report // Pro Wrestling Torch. Посетен на 1 април 2016.
  131. ↑ а б Martin, Adam. TNA Champion Austin Aries on being a vegetarian // WrestleView. 17 юли 2012. Посетен на 17 юли 2012.
  132. ↑ Austin Aries, vegan wrestler // GreatVeganAthletes.com. Посетен на 7 декември 2014.
  133. ↑ The Chosen One. Austin Aries finisher NXT. 15 април 2016. Посетен на 30 април 2016.
  134. ↑ а б в г д е ж Vetter, Chris. DVD Review: ROH „Survival of the Fittest“ (10-19-07), w/Strong, Hero, Aries, Castagnoli, Romero // PWTorch. 24 януари 2008. Посетен на 7 декември 2009.
  135. ↑ Wiswell, John. John Wiswell ranks the year's best 100 matches // Wrestling Observer. Посетен на 7 декември 2009.
  136. ↑ Vetter, Chris. Tape Review: ROH, „This Means War“, Oct. 29, 2005, with American Dragon vs. Strong, Aries vs. A.J. Styles // PWTorch. 16 декември 2005. Посетен на 7 декември 2009.
  137. ↑ Martin, Adam. Ring of Honor Results: 6/28 – Chicago Ridge, IL (Nigel/Jerry Lynn – info) // WrestleView. 29 юни 2008. Посетен на 7 декември 2009.
  138. ↑ а б JP. NWA Championship Wrestling from Hollywood: Episode 34 (5/7/2011) // PWPonderings. 24 май 2009. Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 28 май 2011.
  139. ↑ а б Martin, Adam. ROH on HDNet Results – 4/5/09 // WrestleView. 5 април 2009. Посетен на 7 декември 2009.
  140. ↑ а б Ziegler, Jacob. ROH – Dragon Gate Challenge DVD Review // PWTorch. 3 юни 2006. Посетен на 7 декември 2009.
  141. ↑ Lansdell, Chris. The Burning Hammer Video Review: RoH Unscripted 2 // PWTorch. 22 септември 2008. Посетен на 7 декември 2009.
  142. ↑ а б Radican, Sean. RADICAN: Danielson and Aries deliver two incredible matches in October // PWTorch. 12 февруари 2008. Посетен на 7 декември 2009.
  143. ↑ DeRosenroll, Mike. DeRosenroll's ROH TV report 11/30: Austin Aries vs. Colt Cabana, Set up for Jim Cornette's ROH TV debut next week // Pro Wrestling Torch. 1 декември 2009. Посетен на 29 октомври 2010.
  144. ↑ Furious, Arnold. The Furious Flashbacks – ROH Death Before Dishonor III // 411Mania. 15 февруари 2008. Посетен на 7 декември 2009.
  145. ↑ Hubbard, Aaron. 411's ROH on HDNet Report 07.15.09: Episode XVI (07.11.09) // 411Mania. 15 юли 2009. Посетен на 7 декември 2009.
  146. ↑ Berman, Samuel. The Independent Mid-Card 02.20.07: Aries vs. Strong // 411Mania. 20 февруари 2007. Посетен на 7 декември 2009.
  147. ↑ Austin Aries' Challengers // Ring of Honor. 6 август 2009. Архивиран от оригинала на 13 януари 2010. Посетен на 7 декември 2009.
  148. ↑ Newswire For The Week of May 17th // Ring of Honor, 18 май 2009. Архивиран от оригинала на 13 януари 2010. Посетен на 30 януари 2010. Aries show the world that he’s not only A star – he’s THE star
  149. ↑ Newswire For The Week of July 12th // Ring of Honor, 14 юли 2009. Архивиран от оригинала на 13 януари 2010. Посетен на 30 януари 2010. I'm THE star
  150. ↑ Newswire For The Week of December 27th // Ring of Honor, 29 декември 2009. Архивиран от оригинала на 13 януари 2010. Посетен на 30 януари 2010.
  151. ↑ Melok, Bobby. Austin Aries arrives in NXT // 22 януари 2016. Why has „The Greatest Man That Ever Lived“ chosen to step between the yellow ropes now?
  152. ↑ Newswire For The Week of September 6th // Ring of Honor, 8 септември 2009. Архивиран от оригинала на 13 януари 2010. Посетен на 30 януари 2010. the MV3
  153. ↑ Gerweck, Steve. Aries-Liger signed for Wrestle Reunion // WrestleView, 30 декември 2009. Посетен на 30 януари 2010.
  154. ↑ Wrestler Entrance Music // Online World of Wrestling. Посетен на 28 декември 2009.
  155. ↑ Burgan looks at the ROH Milestone Series // Wrestling Observer/Figure Four Online. Посетен на 30 януари 2010. Aries' theme music (Marilyn Manson's Personal Jesus)
  156. ↑ Theme Music History // Chikara Fans. Архивиран от оригинала на 30 септември 2009. Посетен на 7 декември 2009.
  157. ↑ Ambition and Vision // iTunes, 12 февруари 2016. Посетен на 13 февруари 2016.
  158. ↑ Pro Wrestling Illustrated (PWI) 500 for 2013 // The Internet Wrestling Database. Посетен на 22 август 2013.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Остин_Ейрис&oldid=12264278“.