Острец (Родопи)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Острец.
Острец е връх в Северозападните Родопи край Велинград. Затваря от запад Чепинската котловина и е най-високата точка между ридовете Алабак и Сюткя. От върха се откриват гледки към планините Пирин, Рила, Родопите и Чепинската котловина. Върхът има две кулминации — Малък и Голям Острец.[1]
| Острец | |
  Местоположение на картата на България Област Пазарджик | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Област Пазарджик, България |
| Част от | Родопи |
| Надм. височина | 1363.9 m |
Върху западната кулминация на върха, ориентирана в посока югоизток-северозапад, е открито тракийско светилище при разкопки, ръководени от проф. Диана Гергова през 2009 г. Преди това несистематични сондажни проучвания са правени през 1989 г. от ст.н.с. Мечислав Домарадски. Светилището е било обект и на иманярска дейност.
При разкопките през 2009 г. са открити фрагменти от култова керамика, предмети и накити на тракийското племе беси. Намерен железен жезъл, завършващ с две змийски глави и с дръжка с канелирана украса, подсказва връзката на светилището с бог Дионис, наричан още Сабазий. Сред накитите са открити бронзови фибули от ранножелязната епоха (8-7 в. пр. Хр.), глинени магически предмети, фрагменти от капаци на преносими глинени олтари, сребърна тетрадрахма от I в. пр. Хр., монети от времето на Констанций II, на Констанций Гал, Валентиниан I, Валент, Теодосий I, както и неопроделяеми монети от края на 4 – началото на 5 в.
Върху североизточната кулминация, известна като Гергевана, са открити руините от няколко последователни християнски храма – раннохристиянска базилика и средновековни църкви, както и тракийска керамика.[2]
Източници
редактиране- ↑ До връх Острец през Вазова поляна Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine., velingrad.com
- ↑ Гергова, Д., А. Салкин, Д. Байраков. Светилище на Дионис на връх Острец, Велинград. Сборник „Археологически открития и разкопки през 2009 г.“, НАИМ-БАН, С., 2010, 185-188.
