Ото Ранк (на немски: Otto Rank) е австрийски психоаналитик, писател, преподавател и терапевт.

Ото Ранк
Otto Rank
австрийски психоаналитик
Роден
Починал
ПогребанСАЩ
Националност Австрия
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вПенсилвански университет
ПовлиянЗигмунд Фройд, Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Артур Шопенхауер
ПовлиялДжеси Тафт, Карл Роджърс, Пол Гудман, Роло Мей, Ърнест Бекер, Станислав Гроф, Матю Фокс, Хенри Милър
Семейство
СъпругаБеата Ранк
Ото Ранк в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 22 април 1884 година във Виена като Ото Розенфелд. Той е един от близките колеги на Зигмунд Фройд за 20 години, плодотворен писател на психоаналитични теми, редактор на два от най-важните психоаналитични журнала по това време, творчески теоретик и терапевт.

Оженва се за Беата Ранк през 1918 г. През 1926, след като Фройд обвинява Ранк в „антиедипова“ ерес, той избира да напусне вътрешния кръг и да се премести в Париж с жена си Тола и новородената си дъщеря Хелене. За останалите 14 години от своя живот Ранк има невероятно успешна кариера като лектор, писател и терапевт във Франция и САЩ.

Научна дейност

редактиране

Опитът с пациентите води Ранк до теоретичните разработки, обединени в научния му труд, озаглавен „Травмата на раждането“. Идеята, че актът на раждането на индивида е прототип на по-късната тревожност е предложена по-рано от Фройд и Ранк смята, че собствените му разсъждения представляват последващо конструктивно развитие на психоаналитичната теория. Противоречието, родено от тази книга, води до изключването на Ранк от вътрешния кръг и в крайна сметка до противопоставянето неговия подход на подхода на психоанализата. Той разработва силно иновационна версия на това, което самият той нарича „Психоанализа на его-структурата“.

Ранк се отличава от повечето психоаналитични автори по степента, в която ползва исторически и антропологични източници. Тази ориентация откроява трудовете му, тя е най-оригиналното в тях. В същото време тази характеристика има тенденцията да отчуждава съвременния читател, тъй като се представя ранна и демодирана антропология. Толерантният читател обаче ще открие цяло богатство от идеи, които лесно могат да се пренесат в контекста на модерната научна мисъл.

Зрялото мислене на Ранк се основава на отхвърлянето на целта за механистично обяснение на човешкото поведение или опит чрез парадигмата на причината и ефекта, което се споделя от Фройд и от повечето академични психолози. Той иска да разработи алтернативен научен подход, изграден върху човека като доброволен интерпретатор на значението и инициатор на действието. В това отношение Ранк е предшественик на тенденции, които едва по-късно започват да се отнасят с подозрение към ортодоксалната психоанализа и академичната психология и става основата на такова огромно развитие, каквото представлява хуманистичната психология.

Главни публикации по дата на първо публикуване

редактиране

На български език:

  • Творецът и неговата воля за безсмъртие. Литературен вестник, 18 – 24 май 1992, бр. 19, с. 1, 3.
  • Живот и творчество. В: Кирова, М. (съст.). Психоанализа и литература. УИ „Св. Климент Охридски“, 1995, с. 62 – 92.
  • Психоанализа и митология, Изд. Евразия, 1998

На други езици

Година Немско заглавие (настояще издание) Английски превод (настояще издание)
1907 Der Künstler The Artist
1909 Der Mythus von der Geburt des Helden (Turia & Kant, 2000, ISBN 3-85132-141-3) The Myth of the Birth of the Hero (Johns Hopkins, 2004, ISBN 0-8018-7883-7)
1911 Die Lohengrin Sage [doctoral thesis] The Lohengrin Saga
1912 Das Inzest-Motiv in Dichtung und Sage The Incest Theme in Literature and Legend (Johns Hopkins, 1991, ISBN 0-8018-4176-3)
1913 Die Bedeutung der Psychoanalyse fur die Geisteswissenschaften [with Hanns Sachs] The Significance of Psychoanalysis for the Human Sciences
1914 „Traum und Dichtung“ and „Traum und Mythus“ in Sigmund Freud's Die Traumdeutung The Interpretation of Dreams eds. 4 – 7: „Dreams and Poetry“; „Dreams and Myth“ added to Ch. VI, „The Dream-Work.“ In Dreaming by the Book L. Marinelli and A. Mayer, Other, 2003. ISBN 1-59051-009-7
1924 Das Trauma der Geburt (Psychosozial-Verlag, 1998, ISBN 3-932133-25-0) The Trauma of Birth', 1929 (Dover, 1994, ISBN 0-486-27974-X)
1924 Entwicklungsziele der PsychoanalyseШандор Ференци] The Development of Psychoanalysis / Developmental Goals of Psychoanalysis
1925 Der Doppelgänger [written 1914] The Double (Karnac, 1989, ISBN 0-946439-58-3)
1929 Wahrheit und Wirklichkeit Truth and Reality (Norton, 1978, ISBN 0-393-00899-1)
1930 (Consists of Volumes II and III of „Technik der Psychoanalyse“: Vol. II, „Die Analytische Reaktion in ihren konstruktiven Elementen“; Vol. III, „Die Analyse des Analytikers und seiner Rolle in der Gesamtsituaton“. Copyright 1929, 1931 by Franz Deuticke.) Will Therapy, 1929 – 31 (First published in English in 1936;reprinted in paperback by Norton, 1978, ISBN 0-393-00898-3)
1930 Seelenglaube und Psychologie Psychology and the Soul (Johns Hopkins, 2003, ISBN 0-8018-7237-5)
1932 Kunst und Künstler (Psychosozial-Verlag, 2000, ISBN 3-89806-023-3) Art and Artist (Norton, 1989, ISBN 0-393-30574-0)
1933 Erziehung und Weltanschauung: Eine Kritik d. psychol. Erziehungs-Ideologie, München: Reinhardt, 1933 Modern Education
1941 Beyond Psychology (Dover, 1966, ISBN 0-486-20485-5)
1996 A Psychology of Difference: The American Lectures [talks given 1924 – 1938; edited and with an introductory essay by Robert Kramer (Princeton, 1996, ISBN 0-691-04470-8)

Източници

редактиране
  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини

Външни препратки

редактиране