Ото фон Валдбург

Ото фон Валдбург-Траухбург (на немски: Otto Truchseß von Waldburg-Trauchburg; Kardinal Otto von Augsburg; * 25 февруари 1514 в дворец Шеер при Зигмаринген; † 2 април 1573 в Рим) от фамилията на фрайхерен и трушес на Валдбург е епископ на Аугсбург (1543 – 1573) и кардинал.

Ото фон Валдбург
епископ на Аугсбург
Otto von Waldburg by Sustris.jpg
Кардинал Ото фон фон Валдбург
Лични данни
Роден
Починал
2 април 1573 г. (59 г.)
Погребан в църквата „Санта Мария дел'Анима“ в Рим
Семейство
Династия Валдбург
Баща Вилхелм Стари фон Валдбург-Траухбург
Майка Сибила фон Валдбург-Зоненберг
Ото фон Валдбург в Общомедия
Кардинал Ото фон Аугсбург

Той е третият син на фрайхер и трушес Вилхелм Стари фон Валдбург-Траухбург (1470 – 1557) и съпругата му Сибила фон Валдбург-Зоненберг (1536 – 1536), дъщеря наследничка на граф Йохан фон Валдбург-Зоненберг († 1510) и графиня Йохана фон Залм († 1510).[1][2]

Ото фон Валдбург е чичо на Гебхард фон Валдбург (1547 – 1601), архиепископ и курфюрст на Кьолн (1580 – 1583), син на най-малкия му брат фрайхер и трушес Вилхелм Млади (1518 – 1566).

Ото следва 1524 г. в Тюбинген, след това в Доле, 1531 г. в Падуа, и 1534 г. в Болоня, където става „доктор по теология“, и през 1535 г. в Павия. Ото става 1525 г. домхер в Аугсбург (1526 – 1543), в Шпайер (1529 – 1568), каноник в Шпайер (1529 – 2543), ректор на университета в Павия (1535).

През 1537 г. Ото фон Валдбург е обучаван в курията за дипломатическа служба, става папски камерхер и се връща обратно в Германия. На 22 март 1539 г. той е домкантор в Шпайер.[3] През 1540/41 г. той участва в религиозни разговори в Германия, той е папски таен съветник и императорски пратеник. През 1540 г. Ото става катедрален декан в Тренто, след една година Карл V го прави императорски съветник.

Герб на епископ Ото от Аугсбург (ок. 1543); Kunstsammlungen Veste Coburg)

На 10 май 1543 г. Ото е избран за епископ на Аугсбург и през септември и октомври е помазан за свещеник и епископ. На 19 декември 1544 г. папа Павел III го издига на кардинал. През тези години той неуспешно кандидатства за архиепископ на Майнц, Тир и Кьолн. През 1553 г. той е избран за княз-пропст на малкото духовническо княжество Елванген.

Той участва активно 1546/47 г. на страната на Карл V в Шмалкалденската война. През 1552 г. Ото е изгонен от Аугсбург от херцог Мориц Саксонски и от май 1552 до април 1553 г. е в Рим, където участва в основаването на Collegium Germanicum.

Ото участва лично в църковния събор/концил в Триент/Тренто (1545 – 1563). През 1557 г. Фердинанд I му дава „протектората на Немската нация“ в римската курия. От 1559 до 1563 и от 1568 г. той живее отново в Рим. През 1568 г. чрез него курията създава Congregatio Germanica.

Кардинал Ото фон Аугсбург
Герб на кардинал Ото (1570)
Герб на фамилията фон Валдбург

Ото помага на науката и изкуството, стои в близък контакт с водещите учени и дава много пари за престрояването на неговите дворци, библиотеки и колекции.

Ото фон Валдбург е погребан на 3 април 1573 г. в църквата „Санта Мария дел'Анима“ в Рим. През 1614 г. той е преместен в Дилинген и 1643 г. в тамошната университетска църква.

ЛитератураРедактиране

  • Petrus à Rotis: Oratio Congratulatoria Ad Reverendissimum Et Illustrissimum Principem Ac Dominum, Dominum Othonem A Waldpurg, S. R. E. Cardinalem, Episcopum Albanensem, & Augustanum: Archigymnasii Viennensis nomine habita, in festo Pentechostes, Anni 1564, 1565 (Digitalisat)
  • Karl Bauder: Otto Trucheß von Waldburg. In: Blätter für württembergische Kirchengeschichte. N. F., 20. Jh. 1916, S. 1 – 9 (Digitalisat)
  • Thomas Groll, Walter Ansbacher: Kardinal Otto Truchseß von Waldburg (1514 – 1573) (= Jahrbuch des Vereins für Augsburger Bistumsgeschichte, 49. Jahrgang 2015). Kunstverlag Fink, Lindenberg 2015, ISBN 978-3-89870-986-6 (Online Архив на оригинала от 2018-08-12 в Wayback Machine.)
  • Julius Oswald, Otto Truchsess von Waldburg (1514 – 1573) (= Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen an der Donau, 115. Jahrgang, 2014) (= Jesuitica, Band 21), Regensburg 2016, ISBN 978-3-7954-3091-7.
  • Bernhard Schwarz: Kardinal Otto, Truchseß von Waldburg, Fürstbischof von Augsburg. Sein Leben u. Wirken bis zur Wahl als Fürstbischof von Augsburg (1514 – 1543). Borgmeyer, Hildesheim 1923
  • Ferdinand Siebert: Zwischen Kaiser und Papst. Kardinal Truchseß von Waldburg und die Anfänge der Gegenreformation in Deutschland. Berlin 1943
  • Albrecht Stauffer: Otto (Bischof von Augsburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 634 – 640.
  • Maximilian von Waldburg zu Wolfegg und Waldsee: Truchseß von Waldburg, Fürstbischof von Augsburg. Kardinal Otto. Ein Lebensbild. Bader’sche Verlagsbuchhandlung, Rottenburg 1936
  • Wolfgang Wüst: Otto Truchseß von Waldburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 667 – 669
  • Wolfgang Wüst: Julius Echter von Mespelbrunn (1545 – 1617) und Otto Truchsess von Waldburg (1514 – 1573) – Bischöfliche Reform-, Herrschafts-und Konfessionskonzepte im Vergleich, in: Wolfgang WEIß: Fürstbischof Julius Echter – verehrt, verflucht, verkannt? (Quellen und Forschungen zur Geschichte des Bistums und Hochstifts Würzburg 75) Würzburg 2017, S. 155 – 180. ISBN 978-3-429-04371-1.
  • Friedrich Zoepfl: Kardinal Otto Truchseß von Waldburg. In: Götz Freiherr von Pölnitz: Lebensbilder aus dem Bayerischen Schwaben. Band 4. Max Hueber Verlag, München 1955, S. 204 – 248
  • Friedrich Zoepfl: Waldburg Otto. In: Josef Höfer, Karl Rahner: Lexikon für Theologie und Kirche. Band 10. Herder, Freiburg im Breisgau 1965.
  • Constantin von Wurzbach: Waldburg, das reichsgräfliche Geschlecht, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 52. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1885, S. 168
  • Erwin Naimer: Waldburg-Friedberg und Trauchburg, Franz Karl Eusebius Reichserbtruchsess Graf von (1701 – 1772). In: Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1648−1803, ISBN 3-428-06763-0, S. 544 – 545.

ИзточнициРедактиране

  1. Waldburg 2, genealogy.euweb.cz
  2. Otto v.Waldburg Bischof v.Augsburg, ww-person.com
  3. Konrad von Busch und Franz Xaver Glasschröder: Chorregel und jüngeres Seelbuch des alten Speyerer Domkapitels, Speyer, Historischer Verein der Pfalz, 1923, Seite 201

Външни препраткиРедактиране