Папска държава
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Папската държава (на италиански: Stato della Chiesa; на латински: Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
| Папска държава Status Ecclesiae | |
| 754 – 1870 | |
.svg) Знаме  Герб | |
| Химн: Marcia trionfale (1857 – 1870) | |
 Папската държава през 1815 г. след Наполеоновите войни | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | |
| Официален език | |
| Неофициален език | италиански език окситански език |
| Религия | |
| Форма на управление | |
| Папа | |
| 754 – 757 | Стефан II (първи) |
| Пий IX (последен) | |
| Държавен секретар на Светия Престол | |
| 1551 – 1555 | Джироламо Дандини (първи) |
| 1848 – 1870 | Джакомо Антонели (последен) |
| История | |
| Основаване | 754 г. |
| Венециански договор | 1177 г. |
| Първо разпадане | 18 февруари 1798 г. |
| Второ разпадане | 20 септември 1870 г. |
| Образуване на Ватикана | 11 февруари 1929 г. |
| Площ | |
| Общо (1859 г.) | 41 407 km2 |
| Население | |
| По оценка от 1859 г. | 3 125 000 |
| Валута | папско скудо (до 1866) папска лира (1866 – 1870) |
| |
| Днес част от | Италия Франция Ватикан |
| Папска държава в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Началото на Папската държава полага франкският крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на бившия Равенски екзархат. През 15 век Папската държава играе ролята на балансьор между различните италиански държавици[1]. През 1861 – 1870 година територията на Папската област влиза в състава на кралство Италия.
Наследник на Папската държава от 1929 година е Ватиканът.
Източници
редактиране- ↑ Гаврилов, Борислав. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 19.