Отваря главното меню

Отряд на БЧК в Манджурия

Отрядът на БЧК в Манджурия е български доброволчески военномедицински отряд, действал по време на Руско-японската война от 1904 – 1905 г. в състава на Манджурската армия на Руската императорска армия (сухопътните войски)[1]. Това е първата задгранична мисия на българската военна медицина[2].

ИсторияРедактиране

Формирането на отряда преминава на територията на България под егидата на Българския червен кръст[1]. Отрядът се състои от 6 души - поданици на Българското княжество[1] (2 лекари, 2 санитари и 2 медицински сестри)[3].

Съставът на отряда е от български военнослужещи и медици. Началник и заместник-началник на отряда са военните лекари подполковник д-р Димитър Киранов[2] и поручик д-р Иван Мендизов, в състава са също подофицерите Ангел Марков и Стоян Димов, както и медсестрите Олга Заполска и Ингилизова[1]. В разпореждане на отряда е комплект за военнополева болница с 30 легла[3], запас превързочни материали и медикаменти и друго необходимо имущество[1].

Отрядът е доставен от България в пристанище Одеса на борда на българския крайцер „Надежда“ на 1 май 1904 г.[3] и е изпратен по-нататък в Далечния Изток по железницата. При транспортирането цялото имущество на отряда заема 2 товарни железпътни вагона[1].

Пристигнал в Манджурия, отрядът е настанен и работи в град Гунджулин (сега в провинция Дзилин), където развръща военнополева болница. Градът се намира на Манджурската железопътна линия източно от Харбин, като по онова време в него се намира сборен евакуационен пункт на руската войска[1].

Отрядът действа в периода от 8 май 1904 до 10 ноември 1905 г. Оказва помощ на ранени руски воини. След приключване на мисията оборудването и имуществото на болницата са подарени на Руския червен кръст.

Впоследствие това оборудване е използвано за създаване на болница във Верхнеудинск, а българският отряд се връща в България[1]. Българският лазарет с 60 легла във Верхнеудинск е открит на 11 април 1905 г. Издържа се от български средства. Помещава се в нова дървена 2-етажна сграда, строена за хотел[4].

ЗначениеРедактиране

Опитът на българския военномедицински отряд от Руско-японската война оказва влияние върху развитието на военномедицинската служба във Въоръжените сили на България. Отчетено е, че в случай на война равнището на военната медицина в България може да се окаже недостатъчно. В резултат Българският червен кръст приема допълнителни мерки за подготовка на медицински персонал.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з История на медицината в България / под ред. на проф. д-р. Вера Павлова. София, „Медицина и физкултура“, 1980, стр. 143
  2. а б История. // Военномедицинска академия. „Първата хуманитарна мисия в историята на родното здравеопазване и на българската войска е изпращането на военномедицинска бригада в далечна Манджурия през 1904 г. Там в размирните години след Руско-японската война нашите медици оказват помощ на руското дружество на Червения кръст. За ръководител на бригадата без колебание е избран подполковник д-р Димитър Киранов – началник на Първа софийска дивизионна болница, чийто наследник днес е Военномедицинската академия.“
  3. а б в ((ru)) Н. А. Рудой. „Деятельность Красного Креста во время русско-японской войны 1904 – 1905 гг.“ // журнал „Проблемы социальной гигиены, здравоохранения и истории медицины“, № 6, 2012. стр. 59 – 61
  4. Е. В. Павлов. „На Дальнем Востоке в 1905 г.: Из наблюдений во время войны с Японией“ / Лейб-хирург Е. Павлов. - Санкт-Петербург : книгопеч. Шмидт, 1907. стр. 318 – 321

Външни препраткиРедактиране

  • В. Топузов. „Към историята на българо-руските и българо-съветските медицински връзки“. Български червен кръст. София, 1975