Тази статия е за израза. За индийския духовен учител вижте Ошо.

Ошо е японски прочит на китайския израз хе шанг (和尚), означаващ будистки монах от висок ранг или изключително целомъдрен будистки монах. Също така е почтително название за будистките монаси и може да бъде използвано заедно с наставката -сан. Според японския речник Коджиен и речника Канджиген на източниците на китайските йероглифи, израза произхожда от санскрит упадхая, означаващо „майстор“ в смисъла на „учител“.[1][2]

Според Коджиген двата йероглифа правят дума да се произнася ошо само в школите дзен и Чиста земя. Например се чете кашо в школата Тендай и важо в школата Шингон.[2]

Източници редактиране

  1. Tōdō Akiyasu Ed., „Kanjigen“, Revised Fourth Edition. Tokyo: Gakushu Kenkyusha, 2007.
  2. а б Shinmura Izuru Ed., „Kōjien“, Fifth Edition. Tokyo: Iwanami Shoten, 1998.