Отваря главното меню
Павел Зотов
руски офицер
Павел Зотов 
Роден: 6 юли 1824
Санкт-петербургска губерния, Русия
Починал: 19 ноември 1879 (55 г.)

Павел Дмитриевич Зотов е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877-1878).

БиографияРедактиране

Роден е на 6 юли 1824 г. в Санкт-петербургска губерния, Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното дело. Завършва I-ви кадетски корпус с военно звание прапоршчик (1843). Службата започва в XIV-та артилерийска бригада. Учи в Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия. След завършването остава в нея със звание щабс-капитан като преподавател по „Военна тактика“. От 1857 г. служи в Кавказ и участва в Кавказката война. Военно звание генерал-майор от 1859 г. Командир на 40-та пехотна дивизия (1863). От следващата година е повишен в звание генерал-лейтенант. Командва последователно II-ра пехотна дивизия, XI-та пехотна дивизия и XXVIII-ма пехотна дивизия.

Руско-турска война (1877-1878)Редактиране

В началото на 1877 г. е назначен за командир на IV-ти армейски корпус. Включен е в състава на Западния руски отряд (с командир генерал-лейтенант Николай Криденер). От 25 юли / 6 август е началник на всички руски сили, действащи срещу Западната османска армия (на Осман паша) при Плевен. От 21 август / 2 септември 1877 г. номинален началник на Западния руски отряд е румънският крал Карол I, а генерал-лейтенант Павел Зотов е началник-щаб (фактическият началник). На Военен съвет на Действуващата руска армия, проведен в тогавашното с. Пордим излага плана за 3-та атака срещу Плевен. В неуспешния щурм са хвърлени 75 000 войника, 8600 кавалеристи и 424 оръдия. Заменен е на поста от генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. В предприетата пълна блокада на Плевен генерал-лейтенант Павел Зотов е началник на III-ти блокаден участък. Организира плътна блокадна линия от укрепителни съоръжения: ложименти (стрелкови гнезда), окопи, траншеи, редути, батарейни позиции и др. След превземането на Плевен отново е командир на корпуса.

За участието във войната е награден с Орден „Свети Александър Невски“ и е повишен във военно звание генерал от пехотата (1879). Член е на Военния съвет на Руската армия.

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.96