Павел Михайлович Литвинов е съветски физик и преподавател. Участник в правозащитното движение в СССР, един от участниците в т.нар. „Демонстрация на седемте“ на Червения площад през август 1968 г. Политически затворник и политически емигрант в САЩ.

Павел Литвинов
Павел Литвинов и Ирена Грудзинска-Грос на вечер в памет на Наталия Горбаневска в Ню Йорк
Павел Литвинов и Ирена Грудзинска-Грос на вечер в памет на Наталия Горбаневска в Ню Йорк
Роден
6 юли 1940 г. (83 г.)
Националност СССР
Учил вМосковски държавен университет
Семейство
СъпругаГорбаневская, Наталья
Павел Литвинов в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 6 юли 1940 г. в Москва. Внук е на Народния комисар по външните работи на СССР при Сталин Максим Литвинов и Айви Лоу. Баща му, Михаил Литвинов (1917 – 2006), завършил Механико-математическия факултет на Московския държавен университет, e математик и инженер, кандидат на техническите науки,[1] a майка му, Флора Литвинова, родена Ясиновская, е физиолог, кандидат на биологични науки. И двамата родители, въпреки притесненията за сина си, го разбират и не се опитват да го възпрат.[2][3][4]

През 1966 г. завършва Физическия факултет на Московския държавен университет. През 1966 – 1968 г. преподава физика в Московския институт за фини химични технологии.[5]

Съставя самиздатските сборници „Правосъдие или разправа“ (1967) и „Процесът на четирима“ (1968) – за процеса срещу Александър Гинзбург, Юрий Галансков, Алексей Доброволски и Вера Лашкова. Автор е, заедно с Лариса Богораз, на „Обръщението към световната общност“ (1968) – първият открит призив на съветските дисиденти към Запада.[5]

Участник е в „демонстрацията на седемте“ на Червения площад на 25 август 1968 г. срещу влизането на съветските войски в Чехословакия. Политически затворник (шест месеца в затворите, през 1968 – 1972 г. в изгнание, работи като електротехник в село Усугли в Читинска област [5]).

На 18 март 1974 г. Павел Литвинов е принуден да емигрира в САЩ.[3] През 1975 – 1983 г. е чуждестранен представител на „Хроника на текущите събития“ (издание за нарушаването на правата на човека в СССР). През 1974 – 1988 г. е член на редакционния съвет на издателство „Хроника“ в САЩ. През 1976 – 2006 г. преподава математика и физика в колежа Хакли в Таритаун, щата Ню Йорк. Член е на Съвета на директорите на фондация „Андрей Сахаров“[2][5].

Семейство редактиране

Като студент има краткотраен брак.[5] По-късно се оженва за Мая Лвовна Копелева (Русаковска, Литвинова), дъщеря на писателя Лев Копелев,[6][7] от която има дъщеря Лариса [8] и доведен син Дмитрий[5] Литвинов, гражданин на САЩ и Швеция, активист на Грийнпийс.[9]

От поетесата Наталия Горбаневска, също дисидентка, има син Йосиф Горбаневски (1968 – 2017), оператор и видеооператор.[10]

Източници редактиране

  1. Памяти М. М. Литвинова // Наука и жизнь 2007 № 1
  2. а б Павел Литвинов: «Россияне получили от нас, диссидентов, либеральную прививку»
  3. а б Роман со злобной старухой
  4. Презентация книги Флоры Литвиновой в «Мемориале» // Архивиран от оригинала на 2019-10-09. Посетен на 2021-03-30.
  5. а б в г д е Глеб Морев. Павел Литвинов: «Я с гордостью назову себя либералом»
  6. Юлий Даниэль. Я всё сбиваюсь на литературу: комментарий // old.memo.ru.
  7. Уроженец Киева писатель Лев КОПЕЛЕВ (прообраз Льва Рубина из романа Александра Солженицына «В круге первом») сказал его автору: «Саня! Ты стал обыкновенным черносотенцем, хотя и с необыкновенными претензиями» // Посетен на 2015-03-28.
  8. И. М. Аксельрод-Рубина. Жизнь как жизнь воспоминания Книга 2. Иерусалим, 2006, архив на оригинала от 16 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181116131829/http://topreferat.znate.ru/docs/index-28334.html?page=143, посетен на 30 март 2021 
  9. Суд отправил в СИЗО всех задержанных активистов Greenpeace // newsru.com. 29 сентября 2013.
  10. Умер Иосиф Горбаневский, самый младший участник протеста 1968 года на Красной площади // svoboda.org. 30 декември 2017.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Литвинов, Павел Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​