Юрий Галансков
Юрий Тимофеевич Галансков (на руски: Ю́рий Тимофе́евич Галанско́в) е руски поет, историк, правозащитник и дисидент. За политическата си дейност, като основаването и редактирането на самиздатския алманах „Феникс“, той е държан в затвори, лагери и психиатрични болници за принудително лечение. Умира в трудов лагер.
| Юрий Галансков | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Москва, Русия |
| Литература | |
| Период | от 1961 г. |
Биография
редактиранеРоден е на 19 юни 1939 г. в Москва в работническо семейство. От ранна възраст сам изкарва прехраната си; работи като електротехник в театър. Следва в Историческия факултет на Московския университет, но е изключен заради независимост на съжденията. Работи в Литературния музей и учи във вечерното отделение на Историко-архивния институт.[1]
Ранни публикации
редактиранеЮрий Галансков започва дисидентската си дейност през 1959 г. като участник в поетичните четения на площад „Маяковски“. Там за пръв път прозвучава неговата поема „Човешки манифест“.[1] След като през 1960 г. Александър Гинзбург е арестуван за издаването на самиздатската антологията „Синтаксис“, Юрий Галансков става основна фигура в дисидентското издателство в Съветския съюз.
През 1961 г. участва в създаването на поетичния сборник „Феникс“ (самиздатски, един от първите).[1] Първата публикация на Галансков в този сборник съдържа директна критика към съветското правителство, отчасти под формата на поезия. „Феникс“ публикува произведения на Борис Пастернак, Наталия Горбаневска, Иван Харабаров, самия Галансков и други.[2]
Като наказание за публикуването на „Феникс“ съветските власти осъждат Галансков и го затварят за няколко месеца в психиатрична болница. След освобождаването си той завързва приятелство с Александър Гинзбург и заедно двамата се уговарят да публикуват своите творби на Запад.
Процесът Синявски-Даниел
редактиранеПрез годините на ръководството на Никита Хрушчов в Кремъл се натрупва раздразнение от трудността да се потиска литературното движение самиздат. През 1965 г. Съветите арестуват Юлий Даниел и Андрей Синявски, двама изтъкнати писатели на самиздат. Процесът се превръща в медиен спектакъл, като „Правда“ публикува страстни осъждания на подсъдимите. Процесът обаче не обезсърчава нелегалното литературно движение. Вместо това провокира т.нар. Митинг на гласността (5 декември 1965 г. на Пушкинския площад в Москва) – първата от много дълго време политическа демонстрация, която се провежда в Съветския съюз, а Галансков помага за организирането ѝ. За участието си е арестуван за кратко.[1] Той и Александър Гинзбург съставят и подробни бележки от процеса и публикуват своите наблюдения в доклад от четиристотин страници, известен като „Бялата книга“. Това произведение се разпространява широко сред писателите дисиденти и в крайна сметка е изнесено контрабандно на Запад.
Последна работа
редактиранеМалко след издаването на „Бялата книга“ Галансков пуска второто издание на „Феникс“, озаглавено „Феникс 66“, в сътрудничество с Александър Гинзбург. В този брой са представени статии, открити писма и стихове.[3] Като цяло се смята за още по-дързък от първия брой. През януари 1967 г. КГБ арестува Галансков и още четирима души.
Процесът над четиримата
редактиранеНа процес през 1968 г., станал известен като „Процесът на четиримата“, Съветският съюз повдига обвинение срещу Юрий Галансков за издаването на „Феникс“. Прокурорите също така обвиняват Александър Гинзбург за сътрудничество с Галансков за Бялата книга, Александър Доброволски, че е допринесъл за списанието, и Вера Лашкова, че е съдействала за печатането на ръкописа. Галансков е осъден на седем години в трудов лагер в Мордовия, а Гинзбург получава пет години.[4] Доброволски е осъден на две години, а Лашкова на една година.
Лишаване от свобода и смърт
редактиранеОсъден на 7 години в трудов лагер,[5] Галансков е изпратен в лагер 17 (Озерлаг) до с. Озерное в Република Мордовия. По време на годините си в затвора Галансков застъпва правата на затворниците. В сътрудничество с Гинзбург той пише писмо, в което описва лошите условия и жестоката охрана на трудовия лагер. Писмото е изнесено контрабандно от Русия и публикувано на Запад.
Според разказите, достигнали по това време на Запад, Галансков, страдащ от кървящи язви, не е имал право да получи медицинска помощ и е бил хранен със солена риба и черен хляб. Умира след операция от перфорирана язва, извършена от друг затворник – лекар, но без квалификация по хирургия.[6] След операцията администрацията на лагера отказва да го преведе в болница или да позволи на квалифицирани лекари да го посетят.[1] Преди смъртта си Галансков успя да прокара писмо до дома, в което пише: „Правят всичко, за да ускорят смъртта ми“.[6]
Умира на 4 ноември 1972 г. в лагерната болница. Погребан е в лагера. През 1991 г. е препогребан на Котляковското гробище в Москва.[7]
Източници
редактиране- ↑ а б в г д Yuri Galnaskov, a biography (Russian)
- ↑ Грани № 52, 1962 (повторна публикация на „Феникс-61“
- ↑ ФЕНИКС /под редакцией Ю. Галанскова/ 1966. Содержание // old.memo.ru.
- ↑ Resistance to Unfreedom in the USSR. The Dissident Movement // old.sakharov-center.ru. Архивиран от оригинала на 2021-05-11. Посетен на 2021-04-26.
- ↑ Russia: off with the mask // Time. 19 January 1968.
- ↑ а б Soviet Union: crackdown on dissent // Time. 18 December 1972.
- ↑ Галансков Юрий Тимофеевич (1939 – 1972) // sakharov-center.ru.
Външни препратки
редактиране- Diacritica.com Архив на оригинала от 2006-08-31 в Wayback Machine., Sobaka: The Canvas is the Crime by Cali Ruchala
Творби на Юрий Галансков
редактиране- For an End to the Policy of Reprisals
- The Human Manifesto, Translated from Russian by George Reavey in „The New Russian Poets 1953 – 1968“
- Five poems translated from Russian by Anatoly Kudryavitsky in „Accursed Poets: Dissident Poetry from Soviet Russia 1960 – 1980“, Smokestack Books, 2020
- Galanskov, Youri. Le manifeste humain précédé par les témoignages de Vladimir Boukovsky, Nathalia Gorbanevskaïa, Alexandre Guinzbourg, Edouard Kouznetsov. Lausanne, Editions L'Age d'Homme, 1982. ISBN 2825109207.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yuri Galanskov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |