Павловден (или още: Павльовден, Павлувден) е български празник, който се отбелязва главно в Източна България, за предпазване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка. Свързва се с народните представи за унищожителната сила на огъня. На Павловден не се работи (не се жъне)[1] и не се пали огън дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси хляб, за де не се сплъстява и червясва брашното.

Павловден
Павловден
Тип народен и църковен
Дата 30 юни
Обичаи не се работи (не се жъне) и не се пали огън дори за приготвяне на храна

Cамостоятелен празникРедактиране

Според църковния календар Павловден се празнува на 29 юни (Ден на Светите апостоли Петър и Павел), но народът го приема като самостоятелен празник и го отбелязва на следващия ден (30 юни)[2].

"На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!"

- "Малък Павльо големи бели прави!" („Паулус“ значи „малък“)[3].

ЧестванеРедактиране

През 2009 година край село Брежани се събират над 1000 души, правят традиционен курбан, присъстват предимно бивши миньори от закритата мина „Пирин“[4].

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране