Български народни празници и обичаи

В основата на българските народни празници и обичаи е народният светоглед. Празниците и обичаите в миналото са използвани за добра реколта, здраве на домашните животни, благополучие в семейството. Те произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и са подредени в календарна последователност. Хората от поколения предават устно историите, свързани с тях, като по този начин запазват националната култура и наследство.

Наричане, Македония преди 1945 г.

Празници

По своята същност празниците и обичаите са календарни, родови и семейни.

Календарни

Календарните празници са свързани с годишната смяна на сезоните. Те са съсредоточени около зимното и лятно слънцестоене и пролетното равноденствие. Съпътвствани са с определени стопански дейности, насочени към успешното протичане, които са свъзани с древни религиозни и магически представи и поверия. Първи възникват предсказанията, гаданията и обредните забрани с предохранителен характер. Запазени са следи от култа към слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите. След покръстването празниците придобиват християнско значение.

Зимните празници и обичаи са наситени с гадания и предсказания и обреди за бъдещето. Такива са: Андреевден (30 ноември), Варвара (4 декември), Сава (5 декември), Никулден (6 декември), св. Ана (9 декември), Спиридон (12 декември), Модест (18 декември), Нашташа, честван в деня на св. Анастасия (22 декември), Игнажден (20 декември), Коледа (25 декември), Василовден или Сурва (1 януари), св. Силвестър (2 януари), Кръста (5 януари), Йордановден (6 януари), Ивановден (7 януари), Бабинден (8 януари), Антоновден (17 януари), Атанасовден (18 януари), Петльовден (20 януари), Трифоновден (1 февруари), св. Харалампий (10 февруари), Власовден (11 февруари)

Пролетните празници осигуряват добра реколта и култ към прадедите. В края на пролетта са обичаите за измолване на дъжд Пеперуда и Герман. Протелтни празници са: Сирни заговезни (подвижна дата), Тодорова неделя, Тодоровден (подвижна дата), Кукери, Куковден (подвижна дата), Баба Марта (1 март), Свети четиридесет мъченици (9 март), Благовещение (25 март), Лазаровден (подвижна дата), Връбница, Цветница (подвижна дата), Великден (подвижна дата), Томина неделя, Празна неделя (седмицата след Великден), Иеремия (1 май), Гергьовден (6 май), Летен Никулден (9 май), Св. Герман (12 май), Св. св. Константин и Елена (21 май).

Обичаите и обредите по време на летните празници целят предпазване на реколтата от природни бедствия. Извършваните през есента обичаи са вид жертвоприношения, чрез които се изказва благодарност на предците за оказаната помощ. Такъв характер имат раздаването на първите узрели плодове, курбаните и службите, както и задушниците. Летни и есенни празници са: Спасовден (подвижна дата), Русалска седмица, Летен Тодоровден (8 юни), Вартоломей и Елисей (11, 14 юни), Еньовден (24 юни), Петровден (29 юни), свети Врач (1 юли), Летен св. Атанас (5 юли), св. Прокопий (8 юли), Горещници (15, 16 и 17 юли), Илинден (20 юли), Лятна св. Ана (25 юли), св. Пантелей, св. Седмочисленици (27 юли), Макавей (1 август), Преображение (6 август), Голяма Богородица (15 август), Секновение (29 август), Симеоновден (1 септември), Кръстовден (14 септември), Петковден (14 октомври), Димитровден (26 октомври), Мишин ден (27 октомври), Архангеловден (8 ноември), Вълчи празници.

Родови

В основата на родовите празници и обичаи е почитането на християнски светец или свръхестествено същество, покровителстват на семейството, родствената група или селския колектив.

Семейни

Семейните обичаи и обреди отбелязват най-важните етапи от човешкия живот.

Обичаите, свързани с раждането, се групират около бременността, момента на раждането и опазването на новороденото и майката до четиридесетия ден.

Обичаи

Обичаите са най-често съпътвствани от празници. Такива са:

• Андреевден
• Антоновден
• Архангеловден
• Баба Марта, Мартеници – 1 март
• Борене с яйца на Великден
• Бъдни вечер
• Бъдник
• Великден
• Вълчи празници
• Гергьовден
• Герман Градушкар
• Гонене на змей
• Горещници
• Димитровден
• Еньовден
• Еньова буля
• Ивановден
• Кокоша черква
• Конски кушии на Тодоровден
• Кръстовден
• Лазаруване (Лазаров ден)
• Макавеи
• Мратинци
• Надпяване на пръстените – 1 януари Ладуване
• Нестинарски танци
• Никулден
• Нов огън, Жив огън, Млад огън
• Паликош
• Пеперуда
• Петльовден
• Русалска седмица
• Русалийска седмица/Калуша
• Сирни заговезни/Ората копата – палене и прескачане на огън за здраве и въртене на запалени оратници
• Сурва (на нова година), кукери (на Нова година и Сирни заговезни) и коледари (на Коледа)
• Тодорова неделя
• Трифон Зарезан
• Тричане на куче (Бесене на кучета, Люлеене на кучета) на Песи понеделник
• Хвърляне на върбови клонки на Цветница
• Хвърляне на кръста в реката на Йордановден
• Цветница

Празници според календара на Богомилите

Богомилският календар е съставен от десет месеца от по тридесет и шест дена, а всяка седмица от шест дена. Последният ден от седмицата е бил празничен ден, като празнуването по време на петте работни дни е било забранено. След изтичането на десетте месеца на календара, в края на обикновената година се прибавят пет „мъртви“ дни без име, празници, посветени на Силата на сътворението. При висококосна година се прибавя още един мъртъв ден, посветен на Силата на разрушението.

Източници

Външни препратки

• Българските традиции
• Orenda-bg.net Архив на оригинала от 2012-10-29 в Wayback Machine.

Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Библиография

• Българска народна митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. Изд. гр. 7М+Логис, София, 1994.
• Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Второ фототипно издание. София, 1994.
• Маринов, Д. Жива старина. Книга перва: Верванията или суеверията на народа. Русе, 1891. 189 с.
• Маринов, Д. Жива старина. Вярванията или суеверията на народа, кн.1
• Арнаудов, М. Български народни празници. С., 1943
• Вакарелски, Хр. Български празнични обичаи. С., 1943
• Василева, М. Календарни празници и обичаи. В: Добруджа, Етнографски и фолклорни проучвания. С., 1974
• Дражева, Р. Календарни празници и обичаи. – В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1980, с.422 – 456
• Етнография на България. Т.3., Духовна култура. С., 1985
• Колева, Т. Болгары. – В: Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы. Зимние празники. М., 1973, 266 – 283
• Колева, Т. Болгары. – В: Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы. Весенние празници. М., 1977, 274 – 295
• Маркова, Л. Колева, Т. Болгары. – В: Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы. Летноосенние празники. М., 1978, 223 – 243