Български обичаи
Българските обичаи са специфични за България и българите, разнообразни или постоянно повтарящи се действия на народа, свързани с почитането на бога, свети мъченици, национални герои, природата, здравето на хората, гонене на зли духове и т.н. Хората от поколения предават устно историите свързани с тях, като по този начин запазват националната култура и наследство.
Някои от обичаите са:
- Андреевден
- Антоновден
- Архангеловден
- Баба Марта, Мартеници – 1 март
- Борене с яйца на Великден
- Бъдни вечер
- Бъдник
- Великден
- Вълчи празници
- Гергьовден
- Герман Градушкар
- Гонене на змей
- Горещници
- Димитровден
- Еньовден
- Ивановден
- Нов огън, Жив огън, Млад огън
- Трифон Зарезан
- Конски кушии на Тодоровден
- Кръстовден
- Лазаруване (Лазаров ден),
- Цветница
- Макавеи
- Мратинци
- Нестинарски танци,
- Никулден
- Пали кош
- Пеперуда
- Петльовден
- Русалска седмица
- Русалийска седмица/Калуша
- Сирни заговезни/Ората-копата – Палене и прескачане на огън за здраве и въртене на запалени Оротници,
- Сурва (на нова година), кукери (на нова година и Сирни Заговезни) и коледари (на Коледа),
- Тодорова неделя
- Тричане на куче (Бесене на кучета, Люлеене на кучета)на Песи понеделник[1]
- Хвърляне на върбови клонки на Цветница,
- Хвърляне на кръста в реката на Йордановден,
Съдържание
БележкиРедактиране
- ↑ Василева, Маргарита. Календарни празници и обичаи. В: Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. БАН. София, 1974. стр. 320.
ЛитератураРедактиране
- Българска народна митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. Изд. гр. 7М+Логис, София, 1994.
- Маринов Димитър Народна вяра и религиозни народни обичаи. Второ фототипно издание. – София, 1994.
- Маринов Д. Жива старина. Книга перва: Верванията или суеверията на народа. – Русе, 1891. 189 с.
