Аполония (дем Бешичко езеро)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Аполония.
Аполония или Пазаруда (на гръцки: Απολλωνία, до 1926 Παζαρούδα, Пазаруда[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 613 жители.
| Аполония Απολλωνία | |
| — село — | |
_Church_of_Agios_Pavlos.JPG) Трибуната на Апостол Павел и едноименният параклис | |
  Аполония  Аполония  Аполония | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 31 m |
| Население | 613 души (2001) |
| Аполония в Общомедия | |
География редактиране
_Perennial_plane_tree.JPG)
Аполония е разположено в североизточната част на Халдикидическия полуостров, на юг от Бешичкото езеро (Волви). В селото има вековен платан, обявен за защитен паметник.[2]
История редактиране
Античност редактиране
В селото е запазена част от античния път Виа Егнация.[3] В северната част на селото има археологически обект - разкрита е раннохристиянска стена и т. нар. трибуна на Апостол Павел.[2]
Южно от селото е разкрит град и некропол от класическата, елинистичната и римската епоха, който се идентифицира с Аполония Мигдонска.[3]
В Османската империя редактиране
_Bath_1.JPG)
_Ottoman_house.JPG)
В османско време селото е нахийски център и е известно като Йени пазар, Пазаря, Пазаракия, Пазаргия и Пазаруда. Великият везир Мехмед Соколу (1566 – 1575) построява в селището комплекс от обществени сгради, включващ правоъгълна джамия с едно помещение, хамам и хан.[3] Всички те заедно с трибуната на Апостол Павел и отсечката от Виа Егнация са обявени за паметници на културата в 1984 година.[4]
В 1826 година Георгиос Манос в „Кратко географско изложение за Гърция и Европейска Турция“ пише, че Базар Джедид е малък град, населен само от българи, които се занимават с риболов.[5]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пизарджия (Pizardjia) живеят 60 гърци.[6] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Пазаргя (Пазараки) живеят 200 жители турци.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пазаргия (Pazarguiah) има 150 жители гърци.[8]
В Гърция редактиране
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Παζαράκι) има 266 жители.[9]
През 20-те години турското население на селото се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Пазаруда е смесено местно-бежанско село с 344 бежански семейства, със 126 души.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Аполония, по името на Аполония Мигдонска. До 2011 година Аполония е част от дем Мадитос.
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXIX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/3893/74/9-2-1984 - ΦΕΚ 385/Β/14-6-1984 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 17 юни 2018.[неработеща препратка]
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 382-383.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012