Пакор II е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Управлява вероятно около 78105/110 г.[1]

Пакор II
владетел на Партия
Роден
Починал
105 г.
Управление
Периодок. 78105/110 г.[1]
Семейство
РодАршакиди (Партско царство)
БащаВонон II
Братя/сестриВологаз I
ДецаМитридат IV
Пакор II в Общомедия

Не е ясно какви са роднинските отношения на Пакор II с неговия предшественик. Въпреки липсата на сигурни доказателства, съществуват мнения че той е син или брат на Вологез I.[1]

Пакор II най-вероятно не е идентичен с едноименния владетел на Мидия Атропатена, когото римският историк Тацит споменава като син на Вонон II и брат на Вологез I. Около 51 г. Вологез I назначава брат си Пакор като васален владетел в Атропатена. Ако това е същият Пакор, който се възкачва на партския трон през 78 г., то би следвало да се приеме че тогава той трябва да е бил мъж на средна възраст, а не голобрад младеж, изобразяван върху ранните монети на Пакор II.[2][3][4][5]

Пакор II се възцарява на трона след междуособна война срещу Вологез II, вероятно негов брат, племенник или друг роднина. Пакор II е принуден да се бори срещу узурпациите на Артабан III (ок. 79 – 80/81 г.) в Мала Азия и срещу Вологаз III (след 105 г.) в Мидия и източните области на империята.[6]

Пакор II продава Осроене на Абгар VII. През царуването си разширява столицата Ктезифон и построява стени около града. Поддържа контакти с дакийския цар Децебал и праща посланици до династията Хан. Със съгласието на Рим през 110 г. поставя на трона в Армения единия от синовете си.[7]

Пакор II е наследен от неговия брат или шурей Хосрой I (Осрой).

Известни са трима синове на Пакор II:[5]

  • Аксидар (Ашхадар; Екседат), цар на Армения (110 – 113 г.), детрониран от Хосрой I
  • Партамасир, цар на Армения (113 – 114 г.), детрониран от римския император Траян
  • Мередат (Митридат), цар на Харакена (Месене), ок. 131 – 151 г., детрониран от Вологез IV
  1. а б в Touraj Daryaee (editor) – The Oxford Handbook of Iranian History, Oxford University Press (2012), p. 176
  2. Daniel T. Potts (editor) – Araby the Blest: Studies in Arabian Archaeology, Museum Tusculanum Press (1988), p. 164
  3. Ferdinand Justi – Iranisches Namenbuch, N. G. Elwert'sche Verlagsbuchhandlung, Marburg (1895), pp. 239
  4. Neilson C. Debevoise – A Political History of Parthia, The University of Chicago Press (1938), pp. 213 – 214
  5. а б Fabrizio A. Pennacchietti – L'iscrizione bilingue greco-partica dell'Eracle di Seleucia. In: Mesopotamia 22 (1987), pp. 178 – 180
  6. Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 178; p. 202
  7. Neilson C. Debevoise – A Political History of Parthia, The University of Chicago Press (1938), pp. 214 – 218

Външни препратки

редактиране