Атропатена
Атропатена, също Мидия Атропатена (на гръцки: Ἀτροπατηνή, Atropatene, Media Atropatene, на персийски: آتروپاتکان, Âturpât(a)kân), е независимо царство на територията главно на иранските провинции Ардабил, Западен и Източен Азербайджан.
| Атропатена | |
| 323 пр.н.е. – 226 | |
 | |
| Столица | |
|---|---|
| Форма на управление | |
| Атропатена в Общомедия | |
История
редактиране
По време на Ахеменидското царство територията принадлежи географски и културно и политически към Мидия. Населявано е главно от мидийци. Столица на страната е Ганзак.
След завладяването на Персийската империя от македонския цар Александър III Мидия запазва своя сатрап Атропат. След смъртта на Александър Южна Мидия с Екбатана преминава към Селевкидското царство.
Атропат задържа контрола над Северна Мидия и основава династия, която може да владее 1 независимо царство. Страната е наричана по онова време Мидия Атропатена (Мидия на Атропат).
Царе
редактиране- Атропат (323–ок. 300 пр.н.е.)
- неизвестен владетел
- Артавазд I (Artabazanes; ок. 221–сл. 220 пр.н.е.)
- неизвестен владетел
- Митрадат I (пр. 67–ок. 66 пр.н.е.)
- Дарий I (ок. 66/65 пр.н.е.)
- Ариобарзан I (ок. 65 – 56 пр.н.е.)
- Артавазд II (56 – 30 пр.н.е.)
- Ариобарзан II 28 – 20 пр.н.е.)
- Асинал (30 – 20 пр.н.е.)
- Артавазд III (4 – 6 г.)
- директно партско владетелство
- Артабан III (6 – 10)
- Вонон II (11?–51)
- Ариобарзан II (20–ок. 6 пр.н.е.)
- Пакор (51 – 78), последен известен цар
Литература
редактиране- Fergus Millar, Das Römische Reich und seine Nachbarn (Fischer Weltgeschichte 8). Frankfurt am Main 1966
- Josef Wiesehöfer, Das antike Persien. Düsseldorf 2005.
Външни препратки
редактиране- Ganzak (en.) Архив на оригинала от 2007-10-13 в Wayback Machine.
- Münzen des Dareios
- S. E. Kroll: Map 90. Media Atropatene. (1994), Richard J. A. Talbert: Barrington Atlas of the Greek and Roman World: Map-by-map Directory. Princeton University Press, Princeton 2000.