Палеохори (дем Кушница)

Вижте пояснителната страница за други значения на Палеохори.

Палеохори (на гръцки: Παλαιοχώρι, катаревуса Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 1604 жители.

Палеохори
Παλαιοχώρι
— село —
Палеохори, снимано от крепостта Вранокастро. На заден план високите върхове на Кушница планина
Палеохори, снимано от крепостта Вранокастро. На заден план високите върхове на Кушница планина
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина179 m
Население1604 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в североизточните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 8 километра в северозападна посока.

ИсторияРедактиране

Античност и СредновековиеРедактиране

Източно над Палеохори е античната и средновековна крепост Вранокастро.[1]

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Палеохори е смесено гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori) живеят 420 гърци. В селото работи училище.[2]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Палихор е гръцко село със 150 къщи, между които има и малко турци.[3] Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Палихор живеят 450 турци и 500 гърци.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палихор (Palihor) има 500 гърци.[5]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 170 семейства с 662 души, като селото е смесено местно-бежанско.[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Палеохори на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Геч Гьолу[7] Γκέτς Γιουλοῦ Пигади Πηγάδι[8] местност С от Палеохори[7]
Кьорин[7] Κιόριν Пигес Πηγές[8] местност СЗ от Палеохори[7]
Думуз[7] Ντομοὺζ Фламурия Φλαμουριά[8] връх в Кушница, ЮИ от Палеохори[7]
Драфцостепе[7] Δράφτσος Панагия Παναγιά[8] връх в Кушница, (853,7 m), Ю от Палеохори[7]
Мешилик[7] Μεσιλίκ Оросимон Ὁρόσημον[8] връх в Кушница, (853,7 m), ЮИ от Палеохори[7]
Парсигюлу[7] Παρσάγιουλου Заркадия Ζαρκάδια[8] връх в Кушница, (853,7 m), ЮЗ от Палеохори[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Палеохори

БележкиРедактиране

  1. Καστρί Νιγρίτας. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 17 април 2022 г. (на гръцки)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  3. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  7. а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)