Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Гърция. За селото в България вижте Правище.

Правища или Правище (на гръцки: Ελευθερούπολη, Елевтеруполи, катаревуса: Ελευθερούπολις, Елевтеруполис, до 1929 година Πράβι, Прави, катаревуса: Πράβιον, Правион[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Кушница (Пангео) в област Източна Македония и Тракия с 5932 жители. Градът е център и на Елевтеруполската епархия.

Правища
Ελευθερούπολη
Правища
Правища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Кушница
Надм. височина 114 m
Население 5932 души (2001)
Покровител Свети Мина[1]
Пощенски код 641 00
Телефонен код 25940-2
Правища в Общомедия

ГеографияРедактиране

Правища е разположен на 17 километра западно от град Кавала в югоизточното подножие на планината Кушница (Пангео) на река Лъджа (Мармара).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов Правища е патронимично лично име от личното име *Прав(о). Жителското име е пра̀вищя̀нин, пра̀вищя̀нка, пра̀вищя̀не.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти *Правишти от личното име Прав(о).[4]

Римска епохаРедактиране

На мястото на Правища има остатъци от късноантично селище.[5]

В Османската империяРедактиране

 
Хан в Правища, гравюра на Едуард Кларк, 1813 г.

В подправената Калиманова грамота от XVI век се среща „Правица“, което се предполага, че е Правища. Името се среща у Хаджи Калфа в средата на XVII век в турцизираната форма Пирауща.[4]

В Правища е имало голям турски арсенал. От XVII век тук се изработват гюлета (топ-коршум) за турската артилерия, а вероятно се отливат и други железни предмети за армията.[6] В края на XIX век Правища е център на малка каза в Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Прави (Pravi) живеят 1200 гърци.[7] В паланката работят три училища.[8]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Правища:

 
Катедралата „Свети Николай“ (1759) на стара снимка със старата камбанария
Градът Правища или Прави на гръцки е разположен в равнина по двата брага на неголяма река... Правища е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. В града има 6 турски джамии, една от които е на мюсюлманите цигани. Християните имат епископски дом с църква и две народни гръцки училища. Тук постоянно пребивава епископ, наричан Елефтеруполски и подчинен на Драмския митрополит. За издръжка на този епископ се взима от всяка християнска двойка в Правищката каза по 32 пиастра годишно, докато в другите каази тази сума не превишава 6 пиастра. Това високо облагане се обяснява с малочислеността на християните, съставляващи паството на Елефтеруполския епископ.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Правища:

Правища, паланка на Ю от Драма 5 часа път. Сградена е между клонове, които се спущат между двата паралелни хребета на Пърнар до едноименна река. Седалище на гръцки митрополит, „Елевтериополски“. Тук става пазар, а на Митровден панаир, който трае 1 седмица. Обращението през панаира е до 3000 л. т. Жители 3000, гърци, с църква и училище. Правишката нахия съставят 16 гръцки села и едно българско, Нътен, с 40 къщи. Вероятно е да има и други български села; с верни сведения обаче не ми бе възможно да се сдобия.[10]

В края на XIX век през градчето минава Васил Кънчов и пише: „Правища брои около 600 къщи турци, гърци и малко власи. Папунджийството успева. Освен в Правища гърци има и в селата Косорик - голямо село, работят с чулове и чували; Пикимак - има 300 къщи, един час път далеч от Куманица; Палихор – със 150 къщи, между тях малко турци...“[11]

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Правища живеят 1250 турци, 1100 жители гърци християни и 1200 цигани.[12]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Правища има 1100 гърци и 1200 цигани.[13]

Градчето е освободено от четата на Панайот Байчев на 31 октомври 1912 година по време на Балканската война. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан Дукас Дукас, след което в града се настаняват български военни части.[14] Петър Байчев става военен комендант на Правища.

В ГърцияРедактиране

 
Картичка от Правища.

В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 160 семейства със 745 души.[15] В 1929 година паланката е прекръстена на Елевтеруполис.

ЛичностиРедактиране

Родени в Правища
Починали в Правища
  •   Георги Петров Красновски, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[16]
  •   Димитър Василев Василев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[17]
Свързани с Правища
  •   Николаос Влахос (Νικόλαος Βλάχος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, роден в Попово, свръзка на Дукас Дукас и Константинос Даис, на два пъти заловен от българска войска през 1913 и 1917 година[18]

Побратимени градовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 207.
  4. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  5. Ο Ιερός Ναός του Αγίου Νικολάου στην Ελευθερούπολη και η συμβολή του στη ιστορία της πόλης. // Θεόδωρος Δ. Λυμπεράκης. Посетен на 28 февруари 2016.
  6. Георгиев, Георги К. „Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)“. София, 1953, стр.92.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 48 – 49. (на руски)
  10. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 33.
  11. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 114.
  15. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 92
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 207, л. 1; оп. 1, а.е. 302, л. 7; оп. 3, а.е. 14, л. 6
  18. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
  19. Amicale Franco Hellene d`Antony, Elefteroupolis Jumelé avec Antony Архив на оригинала от 2012-11-30 в Wayback Machine.