Паликура (на македонска литературна норма: Паликура) е село в централната част на Северна Македония, община Росоман.

Паликура
Паликура
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5369° с. ш. 21.9756° и. д.
Паликура
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Росоман
Географска област Тиквеш
Надм. височина 201 m
Население 183 души (2002)
Пощенски код 1422

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Тиквеш, южно от град Велес. Църквата в селото е „Свети Никола“.[1]

ИсторияРедактиране

Източно от селото е открита раннохристиянска базилика от края на V - началото на VI век.[2]

В XIX век Паликура е българско село в нахия Неготино на Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 130 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век християнското жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Паликура (Palikoura) има 128 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Паликура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Паликура е създадена сръбска колония, в която обаче колонистите са разделени на враждуващи лагери.[6] На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чифлик Паликура (Palikura) като българско християнско село.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Паликура

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1110. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  6. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.