Палици
Тази статия е за селото в България. За италианската община вижте Палици (Италия).
Палици е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.
| Палици | |
  Палици  Палици | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 140 души[1] (15 март 2024 г.) 7,63 души/km² |
| Землище | 18,464 km² |
| Надм. височина | 427 m |
| Пощ. код | 5083 |
| Тел. код | 06152 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 55261 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Елена Дилян Млъзев (ГЕРБ; 2011) |
География
редактиранеСело Палици се намира на 13 километра от град Елена по пътя за Сливен. Разположено е на висок рид, който служи за вододел между Костелската и Бебровската реки. Климатът е умерено-планински с прохладно лято и дълга есен.
Селото се състои от две части: Горно Палици (старото село) зад реката по посока на село Каменари, където и сега има запазени стари къщи. Там е имало и стар хан. Предполага се, че тук е възникнало селото; Долно Палици (Развалаци). При набези на турци и разбойници тази част била често разорявана, затова се нарича Развалаци.
История
редактиранеЗа произхода на наименованието му има няколко предания. Едното гласи, че след изкореняването на гората била запалена папратта, за да се освободи място за къщите и от думата „пали“ се получило името Палици.
Друго предание разказва, че първи поселници били двама братя. Единият бил дребен на ръст и затова му викали пале. Той живеел в източния край на селото, поради което тази част била наречена „Палик“ и оттам дошло наименованието Палици. Другият брат живеел в западния край на селището и зиме правел пъртина в снега, но брат му си пускал свините и я развалял. Затова западната махала била наречена Развалаци.
Има данни, че наименованието на селото произхожда от латински – Palatium (палатка, шатра), което означавало палатка, лятна вила, каквито строели римляните край пътищата. А недалеч оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм за прохода Вратник (Демир капия) в Стара планина.
Друга версия сочи, че в крайпътния хан отсядали търговци и други пътници. Същият бил пален неколкократно и след това възстановяван. От тези палежи произлязло названието на селището.
В околностите на Палици са бродели в турско време хайдути народни отмъстители и четници. През 1900 – 1901 г. при добив на дърва за огрев, в едно кухо дъбово дърво (хралупа) е намерен човешки скелет и пушка. Има догадки, че може би в селото е имало местен революционен комитет, тъй като на тавана на стара къща са намерени комитетски книжа, предадени на училищния музей в с. Чакали. Селото е средище на няколко близки махали. По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. в околностите му имало башибозушки лагер. По време на сраженията селото и махалите са опожарени и разграбени.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 158 | 100,00 |
| Българи | 129 | 81,64 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 21 | 13,29 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 3 | 1,89 |
| Неотговорили | 5 | 3,16 |
Религии
редактиране
Счита се, че църква в селището е имало още в турско време. Документирано е, че църквата „Св. Василий Велики“ е издигната от дърво в 1881 г., а през 1898 година е построена нова каменна църква. В преддверието е поставена паметна плоча за загиналите през войните 1912 – 1918 година.
Обществени институции
редактиранеНе е известно точно кога е открито училище в селото. Има вероятност да е съществувало преди Освобождението, но в летописната книга е отбелязано, че учебни занятия са водени през 1879 – 1880 г. През 1910 – 1911 г. е построена училищна сграда с 4 класни стаи.
През януари 1897 г. е основано ученолюбиво дружество „Просвещение“, което впоследствие става читалище „Просвета“. Негов основател е учителят Георги Дюлгеров. Активни читалищни дейци са Иван Д. Драганов, Иван Иванов Аврамов, Христо Д. Христов, Христо Дюлгеров.
Язовир Палици
редактиранеОт 2016 година се стопанисва и се практикува спортен риболов. Зарибен е с шаран, толстолоб, амур, сом, есетра и бяла риба. В него е изградено най-голямото рибно стопанство в региона, в което се отглеждат шаран, сом и есетра. Има възможност за закупуване на жива риба целогодишно,
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
