Пандурите първоначално са охранители и коняри на унгарските магнати [1], а от XVIII век и преди началото на XIX век в Свещената Римска империя и Руската империя - граничари. Поместната селска милиция в Османската империя също е била наричана пандури, т.е. пазачи. [2]

Австрийски пандур, 1760 г.

През XIX век пандурските сили се обособяват в такива с полицейски задачи в определени области, а след това и в цялата страна, в резултат от което се оформят в съвременна жандармерия.

По време на наполеоновите войни на остров Корфу се сформира военно подраздерение станало известно като албанските пандури.

Легендарният Ильо войвода е бил пандурин на Рилския манастир, а Коста Пекянец - на Дечанския манастир.

Източници

редактиране