Корфу
Корфу (на гръцки: Κέρκυρα; на италиански: Corfù; на латински: Corcyra) е гръцки остров в Йонийско море. Той е вторият по големина от Йонийските острови и се намира близо до брега на албанския град Саранда, от който го дели проток с широчина между 3 и 23 km.
|
Корфу Κέρκυρα |
|
|---|---|
 Изглед към град Корфу |
|
 |
|
| Страна |
 Гърция |
| Акватория | Йонийско море |
| Площ | 585,312 km² |
| Население |
102 071 души (2011) 174 души/km² |
| Най-висока точка | 911 m н.в. |
  Местоположение в Гърция |
|
| Корфу в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Островът има площ 641 km2, дължина 58 km и широчина 27 km в най-широката си част. Северната му част е планинска, а южната е заета от равнини. Най-висок е връх Пантократор с височина 906 m. В бреговете му плискат вълните си две морета: на запад и юг – Йонийско море, а на север – Адриатическо море. Заради интересното си местоположение островът притежава уникален, благодатен климат.
Най-големият град (население 28 185) също се казва Корфу (Керкира).
История и митологияРедактиране
Както всеки гръцки остров, и този е свързан с древногръцката митология, и по-точно с поредното похождение на Посейдон. Той бил влюбен в Керкира, дъщеря на Азоп (речен бог) и речната нимфа Менопа. С помощта на Зевс Посейдон я отвлича и я завежда на безименния дотогава остров. В израз на любовта си той кръщава острова на нейно име. Ражда им се син – Феакс. Съществува хипотеза, че Корфу е митичната Схерия.[1]
Островът има богата история; за него през вековете са се водели непрекъснати борби. Владян е от римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Русия (тогава в съюз с Турция), Англия.
Прогонването на османците от Корфу е отпразнувано в цяла Европа по това време, след което и скрепено по силата на договора от Пожаревац. [2] През 1864 г. Англия отстъпва доброволно острова на Гърция, без никаква външна намеса.
По време на Първата световна война са разквартирувани на Корфу спасените от флота на Антантата остатъци от сръбска армия. Тук е приета и декларация от Корфу, белязала началото на Югославия. [3] Кралство Гърция отнася въпроса с Корфу в Обществото на народите, и след благоприятното решение на международния арбитраж в полза на Италия – на 29 септември 1923 г. италианската армия се оттегля. [4]
По време на итало-гръцката война Корфу е превзет от Италия, а в периода 14 септември 1943 г. – 14 октомври 1944 г. е в разпореждане на Вермахта. [5]
ЛичностиРедактиране
Евгений Българин, виден хуманист и деец на европейското просвещение, основоположник на гръцкото национално възраждане, българин роден на Корфу
императрица Елизабет Баварска (Сиси), изградила прочутия си летен дворец „Ахилион“ на острова, в който прекарва много време заедно със съпруга си император Франц Йосиф.
Братята Джералд Даръл – прочут английски естествоизпитател и писател, и брат му Лорънс Дърел, виден английски писател, отрастват на о. Корфу
БележкиРедактиране
- ↑ Strab. vi. p. 407
- ↑ Will Durant. The Renaissance. pag 684. MJF Books. New York, 1981 ISBN 1-56731-016-8
- ↑ „Сайт на сърбите на Корфу“, archived from the original on 2007-09-28, https://web.archive.org/web/20070928084606/http://www.embassyscg.gr/Krf/KrfEng.htm, посетен 2007-09-28
- ↑ „History of Corfu from Corfu City Hall website“, archived from the original on 2008-01-06, https://web.archive.org/web/20080106230616/http://www.corfu.gr/en/history.htm, посетен 2017-04-09
- ↑ BBC WW2 People’s War. Посетен на 24 май 2016.