Панайот (Панзо) Зафиров е български революционер, светиниколски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Панзо Зафиров
български революционер
Роден
1896 г.
Починал
31 август 1924 г. (28 г.)
Семейство
Други родниниВиолета Панзова (внучка)
Панзо Зафиров в Общомедия

Биография

редактиране

Панайот Зафиров е роден в градчето Свети Никола, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО като млад и изпълнява куриерски задачи. Служи в Българската армия през Първата световна война. След войната се включва във възстановяването на революционната организация и отговаря за Светиниколската околия. През 1921 година е арестуван от сръбските власти, но успява да избяга от затвора в Щип. Става четник при Иван Бърльо. По-късно е самостоятелен светиниколски войвода.[2]

 
Гробът на Панзо Зафиров

Загива заедно с Тодор Александров, убит от Динчо Балкански вследствие на заговор на дейци на левицата във ВМРО.[3] Погребан е при параклиса „Свети Илия“ до село Сугарево, непосредствено до гроба на Александров.

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 59.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 167 – 168.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.