Сугарево
Суга̀рево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Сугарево | |
---|---|
Общи данни | |
Население |
12 души[1] (15 юни 2020 г.) 0,207 души/km² |
Землище | 58 075 km² |
Надм. височина | 955 m |
Пощ. код | 2820 |
Тел. код | 07437 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 70189 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет |
Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
ГеографияРедактиране
Село Сугарево се намира в планински район в югозападните склонове на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. През землището на селото тече Сугаревска река, основен приток на Мелнишката река.
ИсторияРедактиране
През XIX век Сугарево е малко чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сугарево (Sougarévo) е посочено като село с 15 домакинства с 50 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 194 жители, всички българи-християни.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото брои 236 българи патриаршисти гъркомани.[4]
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Културни и природни забележителностиРедактиране
Църквата „Свети Илия“ е построена през 1856 година от местния жител Маню Сирманов след съновидение и в голяма степен е съхранила автентичният си облик. Тя е изграден на ръба на дълбока пропаст. Край църквата се намира общият гроб на Тодор Александров и Панзо Зафиров и гробовете на Симеон Евтимов, Иван Параспуров и Антон Попов.
Редовни събитияРедактиране
ЛичностиРедактиране
- Родени в Сугарево
- Ангел Сугарвалията, деец на ВМОК[6]
- Дино (Динчо) Мицев Сугарски, деец на ВМРО, куриер на Алеко Василев, убит от михайловисткото крило[7]
- Иван Николов Нойков – Ванката, член на Серския революционен окръг от 1907 година[8]
- Починали в Сугарево
- Панзо Зафиров (1896 – 1924), български революционер
- Тодор Александров (1881 – 1924), български революционер, водач на ВМРО
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.140 – 141.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.881.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 160.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.21