Паралелен внос е понятие от областта на международната търговия и защитата на интелектуалната собственост.

Същност на паралелния вносРедактиране

Паралелен внос наблюдаваме, когато в дадена страна се внасят оригинални стоки, носещи запазена търговска марка, произведени съгласно изискванията на собственика на марката, но се разпространяват без неговото разрешение в страната, в която са внесени. Тези стоки обикновено преди това са продадени на пазар в страна, различна от страната на вноса. Вносът на такива продукти се осъществява от търговци, които не са официални представители на съответната марка в съответната държава. Характерно за тези стоки е, че много често продажбената им цена в страната на внос е по-висока от цената в страната на износ.

Защита на марката и конкуренциятаРедактиране

Монопол и конкуренцияРедактиране

Собственикът на търговска марка има изключителни права върху стоките, носещи марката, осигурени от законовата защита на търговската марка. Тази законова защита има за цел да насърчи инвестициите в продуктите, носещи марката, да гарантира възвръщаемост на вече вложените инвестиции и най-вече да създаде монопол на собственост върху марката и произведените продукти.

Монополът обаче ограничава свободното движение на стоки (най-често сегментиране на пазара). С ограничаването на свободното движение на стоки се нарушават интересите на търговците на дребно, като закупувайки такъв вид стока търговецът няма никакви права върху нея, а правата са на производителя.

В противовес на марковото право са конкурентното право и доктрината за изчерпване на правата върху стоката търговските марки. Ролята на конкурентното право не е да отнеме правата на собственика на търговската марка, а само да ги ограничи.

Доктрина за изчерпване на праватаРедактиране

Доктрината за изчерпване на марковото право защитава принципите на свободното движение на стоки и свободната търговия, като определя изчерпването на правата на собственика на марката върху стоките. Съществуват два вида изчерпване на правата – национално и международно.

Изчерпване на праватаРедактиране

Национално изчерпванеРедактиране

При националното изчерпване на правата собственикът губи правото си на контрол над стоката, веднага след като той или упълномощен от него представител продаде стоката в държавата, където е регистрирана марката. След такава продажба всеки търговец може да осъществява паралелен внос, без да е необходимо каквото и да е разрешение от собственика на търговската марка.

Международно изчерпванеРедактиране

При международното изчерпване на правата собственикът губи правото си на контрол над стоката първото пускане на пазара изобщо, т.е. след първата продажба на стоката в която и да е държава, където съответната марка е регистрирана.

Нормативна уредба в БългарияРедактиране

Правните въпроси около паралелния внос в България са уредени от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и Наредбата за граничните мерки за защита на права върху интелектуалната собственост, издадена въз основа на чл. 80 от ЗМГО.

Член 13 и член 15 от ЗМГО въвеждат националното изчерпване на правата върху стоките в България, т.е. когато продуктът е вече пуснат в България от официален представител на собственика на търговската марка, той може да бъде обект на паралелен внос. След като веднъж даден продукт се продава в България, независимо дали е обект на марковото право, всеки търговец може свободно да предлага на българския пазар същия продукт, без да е необходимо да изисква разрешение от собственика на търговската марка.

ИзточнициРедактиране