Парафилия (от гръцки: para [παρά] – с отклонение и -philia [φιλία] – приятелство, означаващо любов; още: девиация, парапатия, парерозия, сексуална парастезия, перверзитет) е биомедицински термин, използван в психиатрията, сексологията и психологията, за да означи сексуалната възбуда, фантазии и поведение, постигани чрез и включващи основно неадекватни обекти, ситуации или индивиди. Хората с парафилни сексуални влечения разчитат изключително на тези неадекватни обекти, за да постигат сексуална възбуда и удовлетворение. В кръга на неадекватните сексуални обекти Американската психиатрична асоциация (АПА) включва:

  • обекти, различни от човека, напр. предмети или животни;
  • упражняването на практики, предизвикващи страдание (нараняване) или унижение върху себе си или върху партньора;
  • деца в предпубертетна възраст или друг вид партньори, които участват в сексуалното общуване против своята воля.[1]

Терминът е въведен през 20-те години на 20-и век от австрийския лекар фройдист Вилхелм Щекел.[2][3]

Петата ревизия на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства на АПА (ДСН-5) въвежда разграничение между парафилиите и парафилните разстройства, където първите са атипични сексуални практики, които не представляват диагноза на психично разстройство сами по себе си, а вторите или включват дистрес, или функционално разстройство, или парафилията в същността си ангажира друго лице, което не участва в сексуалния акт по своя воля и бива употребено за удовлетворяване на парафилията на практика, а не само във фантазиите на пациента.[4]

Вижте също редактиране

Библиография редактиране

На английски редактиране

Бележки редактиране