Отваря главното меню

Парижки мирен договор (1856)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Парижки мирен договор.

Участниците в конгреса; ксилография

Парижкият мирен договор е подписан на 30 март 1856 г. в Париж на конгрес, открит на 25 февруари 1856 г.[1] Договорът слага край на Кримската война между Русия и съюза между Османската империя, Сардинското кралство, Втората френска империя и Британската империя, като отслабва международното влияние на Русия в Европа и довежда до изостряне на Източния въпрос.

Всички държави се задължават да не се намесват във вътрешните работи на Турция. Черно море става неутрална територия, затворена за военни кораби, а по неговите брегове се забранява изграждането на укрепления и разполагане на въоръжени сили. Обявява се свободно плаване по река Дунав под контрола на международна комисия. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция.

С договора Русия отстъпва на Княжество Молдова част от южна Бесарабия с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център бил град Болград.

Във втората част на договора между Австрия, Великобритания и Франция, подписан на 15 април 1856 г., се изразява готовността на тези три страни да защитават клаузите на Парижкия мирен договор дори с цената на въоръжена намеса срещу всеки, който би ги нарушил.

БележкиРедактиране

  1. Hertslet, Edward (1875), „GENERAL TREATY between Great Britain, Austria, France, Prussia, Russia, Sardinia and Turkey, signed at Paris on 30th March 1856 (Translation)“ in The Map of Europe by Treaty; which have taken place since the general peace of 1814. With numerous maps and notes, vol. II, London: Butterworth, pages 1250 – 65; Pierre Albin (1912), „ACTE GENERAL DU CONGRES DE PARIS (30 mars 1856)“,Les grands traités politiques. Recueil des principaux textes diplomatique depuis 1815 jusqu'à nos jours, Paris: F.Alcan, p. 170 – 180; Г. Генов (1940) Международни актове и договори, засягащи България, София, стр. 115; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648 – 1918), София: Държавно издателство „Наука и изкуство“, стр. 104 – 108.
 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за