Партений Антанийски

(пренасочване от Партений Фидановски)

Партений (на македонска литературна норма: Партениј) е духовник на Македонската православна църква, антанийски епископ от 2020 година и игумен на Бигорския манастир от 1997 година.[1]

Партений
Партениј
северномакедонски духовник
Роден

Религия Православие
Образование Скопски университет

БиографияРедактиране

Роден е в Битоля на 29 октомври 1970 година със светското име Зоранчо Фидановски (Зоранчо Фидановски).[2] Завършва средно образование в семинарията „Свети Климент Охридски“ в Драчево, а висше в Богословския факултет на Скопския университет. Заминава за светогорския манастир Григориат, където е под духовното старчество на Георгий Капсанис. В 1995 година се установява в Бигорския манастир, в който отново се възражда монашеският живот. След приемането на монашески подстриг, същата година е ръкоположен за йеродякон и йеромонах. На следната 1997 година е произведен в игумен, а в 1998 година е възведен в архимандритски чин.[1]

Като игумен Партений в 2001 година напълно възобновява женския манастирски метох „Свети Георги“ в Райчица. В 2003 година започва голям и сложен проект за цялостна реконструкция на Долния палат на манастира в автентичния му вид, преди унищожаването му от пожар в 1912 година. Проектът завършва в 2006 година с освещаването на новото здание на няколко ката в традиционна реканска архитектура с чардаци и параклис „Благовещение Богородично“.

На 30 септември 2009 година в манастирския комплекс избухва пожар при който цялостно изгарят монашеските жилища, кухнята, библиотеката, гостната, две трапезарии, Стария конак и Горния палат.[3] Игумен Партений веднага започва възстановителни работи, както и изграждането на нов конак, наречен Източен палат – също с традиционна архитектура, параклис „Свети Николай“, уникална книгохранителница, манастирска кула с часовник, зографска работилница и нови монашески килии за увеличаващото се братство. Изградени са и дървен храм в руски стил, посветен на Свети Серафим Саровски, храмът „Успение Богородично“ в Ростуше и нов скит „Св. св. Кирил и Методий“ в Битуша, където има център за младежко образование.[1]

Игумен Партений има големи заслуги за въвеждането на автентичното източно византийско пеене в манастира и в храмовете в Северна Македония изобщо. Развива и широка милосърдна дейност. Участва и в много общоцърковни проекти за разпространение на православните ценности, като организиране на трибуни за обсъждане на актуални духовни и обществени проблеми, издаване на духовна литература, създаване на сайт на манастира, организиране на великденски концерти с византийска музика.[1]

Носител е на много отличия: наградата на град Битола за животно дело „4-ти ноември“, грамоти от милосърдното сдружение „Самарянин“, наградите за личност на годината на много медии и други.[1]

Отношение към БългарияРедактиране

Монашеското братство, ръководено от игумен Партений, се обявява в подкрепа на сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие, заявявайки:

Меѓутоа, културниот идентитет и националната посебност, колку и да звучи парадоксално, подразбираат и заедништво и испреплетеност со други идентитети и посебности. Пример за таква историска симбиоза се македонскиот и бугарскиот народ. Таа вродена вековна близост се пројавува во многу значајни сегменти од општественото живеење: јазик, фолклор, култура, настани, дејци… Впрочем, да не заборавиме и дека нашите два народа имаат една цивилизациска лулка, заеднички крштелен купел – имено, мисијата на Светите Браќа Кирил и Методиј и особено на нивните свети ученици, покрстувањето за време на Светиот Рамноапостолен цар Борис-Михаил и почетокот на заедничката писменост. Тоа ни дава право, или подобро кажано, обврска да го негуваме тоа духовно сродство и близина, без притоа, се разбира, да се негираме и омаловажуваме едни со други во нашите културни особености. Всушност и брат со брат се разликува, и семејство со семејство, и град со град, и област со област, и говор со говор… Но, не смееме да дозволиме различностите да станат главниот фактор во нашите меѓусебни односи и причина за омраза и раздор. Напротив, многу повеќе се нештата што нè обединуваат, а и самите различности треба да ги гледаме како наследство од нашето заедничко суштествување.[4][5]

Освен това културната идентичност и национална самостоятелност, колкото и да звучи парадоксално, подразбират и общност и преплетеност с други идентичности и самостоятелности. Пример за такава историческа симбиоза са македонският и българският народ. Тая вродена вековна близост се проявява в много значими сегменти от обществения живот: език, фолклор, култура, обичаи, дейци... Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел – именно мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването по времето на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата писменост. Това ни дава право, или по-добре казано, задължение да го почитаме това духовно родство и близост, без при това, разбира се, да неглижираме или омаловажаваме едни на други нашите културни особености. Всъщност и брат с брат се различава, и семейство със семейство, и град с град, и област с област, и говор с говор... Но не смеем да позволим различностите да станат главният фактор в нашите взаимни отношения и причина за омраза и раздор. Напротив, много повече са нещата, които ни обединяват, а и самите различности трябва да ги гледаме като наследство от нашето заедно съществуване.

На 2 август 2017 г. по време на служба в памет на Илинденското въстание монасите изпълняват „Изгрей зора на свободата“, химн на ВМРО, забранен от югославските власти след 1949 г.[6][7] В проповед, държана през същия ден архимандрит Партений защитава сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, „нашия най-братски съсед“, като определя подписването му като „четвърти Илинден“ след Илинденското въстание от 1903 г., създаването на Македонската федеративна република през 1944 г. и обявяването на независимостта на македонската държава през 1991 г.[8]

На 8 август 2017 г. в знак на благодарност за подкрепата на монашеското братство за подобряването на отношенията между Република Македония и Република България в манастира посещение прави Димитър Главчев, председател на 44 Народно събрание. В поздравителното си слово към госта архимандрит Партений заявява, че духовната връзка между двете страни е неразкъсваема и изразява вяра и надежда, че „България ще помогне на своя най-близък съсед Македония да преодолее тежките изкушения, които са изправени на нейния исторически път, за да може тя успешно да устои като държава в своите физически граници, без да бъдат накърнявани нейните културни и народни черти“.[9]

На 12 юли 2020 година в църквата „Света София“ в Охрид е ръкоположен за антаниски епископ, викарий на Дебърско-Кичевската митрополия.[10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Игумен на Свештената Бигорска Обител Архимандрит г. Партениј. // Бигорски манастир. Посетен на 5 август 2017.
  2. Чудотворната икона во Бигорскиот манастир. // Криста. Посетен на 5 август 2017.
  3. До темел изгоре стариот палат на „Св. Јован Бигорски“. // INDIVIDI, 30 септември 2009. Посетен на 6 август 2017.
  4. За Договорот за пријателство помеѓу Р. Македонија и Р. Бугарија. // Бигорски манастир. Посетен на 6 август 2017.
  5. Благословията на монасите от Бигорския манастир за договора между България и Македония. // OFFNews, 1 август 2017. Посетен на 6 август 2017.
  6. Бигорските монаси пеят „Изгрей зора на свободата“. // Faktor.bg, 3 август 2017. Посетен на 6 август 2017.
  7. „Изгрей зора на свободата“ в   Ютюб, изпълнен от монасите на Бигорския манастир на 2 август 2017 г. по време на служба в памет на Илинденското въстание.
  8. Илинден. // Бигорски манастир, 3 август 2017. Посетен на 6 август 2017.
  9. Посета на Претседателот на Народното Собрание на Република Бугарија. // Бигорски манастир, 8 август 2017. Посетен на 9 август 2017.
  10. Смирен работник на нивата Божја – Отец Партениј хиротонисан за нов епископ на МПЦ-ОА. // Бигорски манастир, 12 јули 2020. Посетен на 28 юли 2020 г.
Спиридон бигорски игумен
(1997 – …)
настоящ
пръв титулярен антанийски епископ
(12 юли 2020 – …)
настоящ