Света София (Охрид)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“ (на македонска литературна норма: „Света Софија“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония. Църквата е катедрала на историческата българска Охридска архиепископия, а впоследствие на Охридската епархия до 1466 година, когато е превърната в джамия. Обърната отново в християнски храм в 1916 година, днес църквата е седалище Дебърско-Кичевската митрополия на Македонската православна църква.[1]

„Света София“
„Света Софија“
St Sophia (Ohrid).jpg
Екзонартексът с тухления надпис
Местоположение в Охрид
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Изграждане IX век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Света София“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Църквата от север със северната кула

Сегашната църква е построена върху основите и отчасти стените на разрушената в първото десетилетие на VI век митрополитска катедрала, а следващата постройка е била изградена към края на ІХ век след приемането на християнството като официална религия на България и покръстването на българския народ по времето на княз Борис I. Тя е основно преустроена в последното десетилетие на Х век за коронацията на Самуил през 997 г. като патриаршеска катедрала във вид на куполна базилика.[2]

 
Ангел от сцената „Възнесение Господне“ на тавана на църквата
 
Църквата от изток

След изместването на столицата на България в Охрид, по времето на цар Самуил в края на X – началото на XI век, църквата е седалищен катедрален храм на Българската патриаршия, както и на наследилата я след 1018 година Охридската архиепископия. Има исторически данни, че църквата е изградена (или обновена) по времето на архиепископ Лъв I Охридски (1037 - 1056). Сведението явно се отнася до изграждането на средната част на църквата, която датира от по-ново време. В 1317 година по нареждане на архиепископ Григорий I Охридски е изграден външният притвор (екзонартекс) с особено представителна фасада, както и южната и северната кула.[1][3] На външната западна стена на притвора има едноредов гръцки надпис с взидани тухли, който гласи:[4]

..μωσης ὁ Γρηγόριο(ς)........ σκηνὴν ἐγείρας τὸν θεόγραφον νόμον: ἒθνη τὰ Μυςῶν ἐκδιδάσκει πανσόφως ⁘ ἒτους ͵ϚΩʹΚʹΕʹ

...Григорий... като издигна храм, мизийските народи поучава всемъдро на богописания закон. Година 6825 (=1317 от Христа)[4]

Входът в горното ниво на екзонартекса е от горното ниво на нартекса, а комуникацията е чрез стълби от кулата на север от нартекса (Оливеров притвор), както и чрез стълбите от южната кула.[1] Декорацията на тази западна фасада със своята хармоничност и игра на светлосенки е уникален пример за синтез на елементи от сакралната и профанната архитектура. Особено впечатляващ е ктиторският надпис, направен с тухли и хоросан.[5]

След завладяването на България от османските турци, в 1466 година църквата е превърната в джамия. В този период са направени големи екстериорни и интериорни промени: вместо старите сводове и купола с трансепт са изградени нови[1] сводове, изграден е минбар с части от каменната олтарна преграда и цибориума от XIV век, направени са низ преправки и дозидвания, като трема на северната страна и минарето над северната кула.[5]

След като през Балканската война в 1912 година в града влизат сръбски войски, минарето е разрушено. В 1916 година, по време на Първата световна война, българските власти превръщат сградата отново в църква.[5]

СтенописиРедактиране

Във вътрешността на църквата са запазени стенописи от два периода – IX или X век и от XI век. От първия период са стенописите в източната част по стените и върху някои от стълбовете. Там са изписани патриарси-светци, чиито имена са нечетливи.[6] Стилистичните и иконографски особености на стенописите от XI век са дело на много майстори, но имат цялостна концепция. Характеризират се с монументалност в розите на фигурите, архаични форми, изградени с широки линии, в които колоритът е подчинен на идеята и рисунката.[5]

Григоривият притвор заема видно място в живописта на XIV век. Стенописите са драматични и експресивни и се забелязва двойственост в представянето на фигурите.[5]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 41.
  2. Чилингиров, Асен. Охридската „Света София“ и нейната датировка. София, Херон Прес, 2013. ISBN 978-954-580-324-6. с. 4 - 5.
  3. Church St. Sofia (Sveta Sofija, Света Софија) in Ohrid. // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г.
  4. а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 211.
  5. а б в г д Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 42.
  6. Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, T.1, с. 378