Паруш Парушев (литератор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Паруш Парушев.
Паруш Желязков Парушев е български поет и учител.
| Паруш Парушев | |
| Роден | 24 януари 1947 г. |
|---|---|
| Професия | редактор, учител |
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение, автобиографична проза |
| Награди | „Владимир Башев“ (1980) Награда за дебют в детско-юношеската литература (1983) „Атанас Далчев“ (2010)[1] |
Биография
редактиранеПаруш Парушев е роден през 24 януари 1947 г. в Сливен. Живее в Бургас до 1976 г., където завършва средно образование и публикува първите си стихове. Висше образование по специалността българска филология завършва във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1971 г. Бил е редактор в педагогическия печат, завеждащ отдел „Култура“ на вестник „Народна младеж“, заместник главен редактор на вестниците „Учителско дело“ и „Пулс“, редактор в отдел „Поезия“ на издателство „Български писател“ и вестник „Български писател“. Член е на редакционната колегия на сп. „Пламък“.[2]
От 1995 до 2010 година работи като преподавател по български език и литература във Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“ в София.[3]
Член е на Съюза на българските писатели.[2]
Превеждан е на различни европейски езици. Негови творби редовно се включват в представителни антологии на българската поезия в България и в чужбина, съставител и редактор е на множество сборници с поезия, проза и критика.
Библиография
редактиране- Паруш Парушев, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975
- „Остров“ (1980), стихотворения, наградена с националната награда „Владимир Башев“ за най-добра първа книга
- „Строшено огледало“ (1983), автобиографична проза, получила национална награда за дебют в детско-юношеската литература
- „Сърдечна недостатъчност“ (1987), стихотворения
- „Беззащитен живот“ (1994), стихотворения
- „Строшено огледало 2“ (1996), автобиографична проза
- „Бургас 12 елегии“ (1998), стихотворения
- „Надомак обале“ (2005), стихотворения, преведени на сръбски език, издадени в Сърбия и Черна Гора
- „Дом на брега“, избрани стихотворения (2006)
- „Обиколен билет“, автобиографични разкази (2011)[4]
Бележки
редактиране- ↑ „Паруш Парушев с наградата „Атанас Далчев“, в. „Дума“, бр. 138, 20 юни 2011 г.
- ↑ а б Биографична справка за Паруш Парушев на сайта „Литературен свят“.
- ↑ Биографична справка за Паруш Парушев на сайта на е-списание „Думите“[неработеща препратка].
- ↑ Кирил Момчилов, „Поет и в прозата“, рец. във в. „Дума“, бр. 237, 12 октомври 2013 г.
Външни препратки
редактиране- „Паруш Парушев: Поезията е съкровеният език на собствената същност“[неработеща препратка], Из „Живях на този бряг“ – литературна анкета на Димитър Костадинов с Паруш Парушев, е-списание „Думите“, бр. 1
- Стихотворения[неработеща препратка], е-списание „Думите“, бр. 1
- „Далчев“ (есе)[неработеща препратка], списание „Простори“, юни 2007
- Стихотворения на Паруш Парушев в превод на сръбски, LiterNet