Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Костадинов.

Димитър Танев Костадинов е български поет, писател, критик.

Димитър Костадинов
български поет, писател, критик

Роден
Националност Флаг на България България
Псевдоним Бел Белила
Научна дейност
Област Филология
Образование Великотърновски университет
Литература
Период от 1966 г.
Жанрове стихотворение, есе

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 11 септември 1948 г. в с. Белила, Средецка (Грудовска) община, Бургаска област. Родовият му корен е от тракийци бежанци. Прадядо му, Вълко Костадинов Вълков, е бил близък съратник с Васил Левски.

Получава средно образование в град Грудово (сега гр. Средец). Известно време работи в НХК – Бургас. Завършва Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като учител, заместник-директор и директор в различни степени бургаски училища.

Член на Литературен клуб „Христо Ботев“ към ДНА – Бургас от 1974 г. Участва в многобройни изяви на клуба – рецитали, паметни чествания, отпразнуване на бележити годишнини, издаване на литературни сборници. През 1983 г. получава лична поименна паметна награда от министъра на НО.

Самороден изпълнител на български народни песни.

Със специфичното си поетическо и литературоведско творчество, с учителската си и ръководна дейност в училищата, с университетската си преподавателска дейност и с доброволната си обществената работа той активно съдейства за културното и обществено развитие на Бургас, на Бургаска област и на България.

Над 10 години е председател на Управителния съвет на читалище „Фар“, Бургас и над 15 години председател на Литературнотворческия клуб към Дома на учителя в Бургас.

Над 25 години работи в Учителски институт „Христо Ботев“ – Бургас, а после е преподавател в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“. Над 30 години ръководи Литературнотворчески клуб „Христо Ботев“, в който участват студенти. Бивши членове на клуба са автори на две и повече художествени и научни книги.

Член на Съюза на българските писатели. От 2011 г. е включен в Движение световни поети (Poetas del Mundo).

Почетен гражданин е на Бургас.

ТворчествоРедактиране

Има многобройни изяви с поезия, с изследвания в областта на литературната теория и история, културната антропология, етнология, психология, философия, публикувал е над 300 отзиви, рецензии, статии, студии, монографии, самобитна есеистика и публицистика. Печатал е в почти всички някогашни и сегашни литературни, научни и периодични издания като „Антени“, „Български писател“, „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Литературен вестник“, „Лъчи“, „Литературен фронт“, „Пулс“, „Нов пулс“, „Пламък“, „Море“, „Септември“, „Славейче“, „Дружинка“, „Предучилищно възпитание“, „Начално училищно възпитание“, „Деца, изкуство, книги“, „Пламъче“, „Веселушко“, „Простори“, „Везни“, е-списанието „Литературен свят“ и др., много сборници, между които и няколко тома от годишника на Университета „Проф. д-р Асен Златаров“.

Насочва вниманието си към български литературни творци, които заслужават Нобелова награда – например към българския поет, белетрист, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски, както и дългогодишен дипломат Никола Инджов (виж е-списание „Литературен свят“, гл. редактор Георги Ангелов, бр. 26, февруари 2011 г.)

Издал е като автор и съавтор книги за: Никола Инджов, Илия Буржев, Кръстьо Станишев, Иван Цанев, Паруш Парушев, Петя Дубарова. Автор е на литературоведски статии, рецензии, интервюта и друга публицистика за много творци, свързани с Бургас.

Димитър Костадинов е превеждан на руски, английски, френски, турски, италиански и испански езици. Самият той прави подбор и претворяване от тези и други езици.

БиблиографияРедактиране

Издал е следните стихотворни книги:

за деца
  • „От Коледа до Коледа“ (1991).
  • „Шарошийка птичка“ (1992).
  • „Игрословна азбука“ (1998).
за възрастни
  • „Ти мислиш, че само сега си на небето“ (1992, с псевдонима Бел БЕЛИЛА).
  • „Насаме с нобелисти“ (1995).
  • „Небесни дихания“ (1999).
  • Книга-уникат – само в 7 броя „Любовен унес“ (2003), заради интереса към тази книга с „хайку с български полъх“, излиза в нормален тираж през 2004 и 2005 г.
  • „Боголетни братя“ (2004) – книга „с български дух, с библейска и общочовешка философия“,
  • „Светлина сияе“ (2006).
  • „Изгревна изповед“ (Отвъдни монолози на Асен Златаров) (2008).
за всички възрастни
  • „Звуковете със захлас репетирам аз“. Стихотворни игрословия за всеки звук от българската азбука (2011) – езиковедско и логопедическо помагало на DVD

Автор и съавтор е на научните книги и учебни помагала:

  • „Сборник от гатанки, пословици, поговорки, скороговорки, броилки, занимателни игри и викторини. Помагало за детски и начални учители“ (1986, автор и съставител в съавторство).
  • „Детска литература. Теория, анализи и интерпретации“ (книга първа – 2003).
  • „Без любов няма съзидание, без любов няма човек. Разговори с Илия Буржев“ (2003, съавтор).
  • „Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов“ (2003, съавтор).
  • „Езикознание“ (2004, съставителство и авторство).
  • „Детска литература. Теория, анализи и интерпретации“ (книга втора – 2005).
  • „Преображения на детската душевност“ (2005, съставителство и авторство).
  • „Между делничното и метафората“ (2005).
  • „Добротворната взаимовръзка „Дете – Природа. Теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Кръстьо Станишев“ (2005).
  • „Извънморски и морски преображения. Теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Илия Буржев“ (2005).
  • „Природата в поезията за деца на Петя Дубарова“ (2005).
  • „Четирисезонни кодировки. Теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Иван Цанев“ (2005).
  • „Христоматия по детска литература. Част първа (Български фолклор)“ (2005, съставител в съавторство).
  • „Христоматия по детска литература. Част втора (Българска и чуждестранна детска литература)“ (2006, автор, преводач и съставител в съавторство).
  • „Студии и статии по литературознание и детска литература“ (2007, автор, съставител и пресътворител).
  • „Живях на този бряг. Литературна анкета с Паруш Парушев“ (2011, съавтор).

Външни препраткиРедактиране