Пастрово (на гръцки: Καλλίκρουνο, Каликруно, катаревуса Καλλίκρουνον, Каликрунон, до 1927 година Πάστροβα, Пастрова, Πάστροβον, Пастровон[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.

Пастрово
Καλλίκρουνο
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Географска областЧеч
Надм. височина680 m

География редактиране

Село Пастрово се намира на 680 m надморска височина[4] в североизточните склонове на Коджадаг, на едноименната река Пастрова (Вуколико),[5][6] на 5 километра западно от демовия център село Бук. Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Пастрово (Пасрево) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 120 българи-мохамедани[7] в 50 къщи. Кънчов също така отбелязва, че селото се управлява от един мюдюрин, чието седалище се намира в село Бук и е зависим от драмския каймакам.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Пастрово (Πάστροβα) живеят 102 души.[9]

В Гърция редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година Пастрово попада в Гърция. През 1923 година жителите на Пастрово като мюсюлмани са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. През 1927 година името на селото е сменено от Пастрова (Πάστροβα) на Каликрунон (Καλλίκρουνον).[2] През 1928 година в Пастрово са заселени 16 гръцки семейства с 60 души - бежанци от Турция.[3] Селото е отново обезлюдено след Гражданската война в Гърция.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 162[4] 118[4] 78[4] 83[4] 55[4] 47

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 186. (на македонска литературна норма)
  5. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  6. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
  8. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)