Патагонски морски лъв
Патагонски морски лъв (Otaria flavescens) е ушат тюлен, разпространен по Южноамериканското крайбрежие на Тихия и Атлантическия океян.[1]
Патагонски морски лъв | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Shaw, 1800) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Патагонски морски лъв в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Физическа характеристика
редактиранеМъжките притежават добре развита грива и са с тегло два пъти надвишаващо това на женските. Представителите на двата пола са с тъмнокафява кожа отгоре и светлокафява до жълтокафява кожа отдолу. Малките се раждат черни или тъмно кафяви. Размерът и теглото на патагонските морски лъвове може да варира много. Възрастните мъжки могат да растат над 2,73 m в дължина и да достигат тегло до 350 kg[2]. Възрастните женски нарастват до 1,8 – 2 m и тежат около 150 kg.
Разпространение
редактиранеКакто говори наименованието му, Патагонският морски лъв се среща главно по южните брегове на Южна Америка. Крайните точки на неговия обхват на север са до градчето Зоритос в северно Перу на Тихия океан и скалистото островче Лос Лобос в Уругвай на Атлантическия океан. Едни от най-големите колонии на вида се срещат на остров Лос Лобос и Кабо Полонио (Уругвай), Фолкландските острови, полуостров Валдес и протока Бигъл. Наблюдавани са екземпляри по-насевир макар че никога не се размножават там.
Патагонските морски лъвове предпочитат песъчливи морски брегове, макар че обитават и каменисти и чакълени брегове.
Начин на живот и хранене
редактиранеПатагонските морски лъвове се хранят с различни видове риба. Те ядат и различни видове главоноги, основно калмари и октоподи. Наблюдавани са да ловуват и млади пингвини. Ловуват в плитки води. Жертва са на косатки и акули.
Размножаване
редактиранеЧифтосването се извършва в периода между август и декември, а малките се раждат между декември и февруари. Групите са съставени до 18 женски с по един до няколко мъжки. Мъжките пречат на женските да напуснат групата докато не завърши периодът на чифтосването и най – вече друг мъжки да не му вземе нито една партньорка (Интересно е да се отбележи, че мъжките екземпляри заети с тази си задача от 2 до 3 месеца почти не спят и не ядат). По време на размножителния период се наблюдават битки за женски с мъжкари, опитващи се да се натрапят в групата отвън, които често свършват с тежки наранявания. Освен това мъжките който нямат харем, често отвличат малките, (навярно за да привлекат вниманието на женските) и ги нараняват или убиват.
Бележки
редактиране- ↑ Campagna, C. Otaria flavescens // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 7 юли 2010. (на английски)
- ↑ www.theanimalfiles.com