Отваря главното меню

Педагогически музей (Пловдив)

музей в Пловдив

Музеят на френския колеж „Св. Августин“ или Педагогическият музей е бил енциклопедичен училищен музей съществувал през първата половина на XX век в Пловдив. По време на своето съществуване музеят е бил една от забележителностите на града. След закриване на колежа голяма част от експонатите са дадени на другите музеи в Пловдив.

Педагогически музей
Plovdiv, St. Augustine College.jpg
Информация
Седалище Пловдив, България
Основаване 1894
Закриване 1948
Вид енциклопедичен училищен музей

Съдържание

ИсторияРедактиране

Комплектуването на сбирките му започва още през 1894 г. и през годините те непрекъснато са допълвани и обогатявани. По съдържание и предназначение той е бил енциклопедичен училищен музей, както и се е наричал официално – Педагогически музей. Но с голямата площ, която му е била отделена, с богатството и разнообразието на материалите и тяхната умела подредба той далече надхвърлял представите за такъв музей и подобен на него не е имало в нито едно друго училище в България. Освен за колежаните експозициите му са били достъпни и за гражданите. [1]

Заслуги за комплектуването и подреждането на музея има преподавателят отец Борис Таверние, завършил естествени науки в университета в Лион, Франция. Материалите са събирани лично от него и от останалите монаси по време на многобройни екскурзии из България, други са постъпвали в музея чрез закупуване, дарения или размяна. Таверние е поддържал връзки с много с френски музеи и отделни природоизпитатели в различни страни, които са му съдействали за попълване на сбирките, както и с Царския естественоисторически музей в София.

Особено ценна помощ на музея на колежа е оказал Националният естественоисторически музей в Париж, откъдето през 1922 г. са получени множество редки и екзотични животни: гигантски морски костенурки, анаконда, питони, колибри, ему, щраус, броненосец, торбести бозайници, тигър, лъв, жираф и много други.

Земетресението през 1928 г. нанася огромни щети на музея. През 1934 г. музеят е отново подреден и отворен за посещения. По-нататък грижи за неговото поддържане и дообогатяване полагат главно отците Херман Гислер и Нестол Берже.

През 1948 г., Френският колеж в Пловдив е закрит и богатите музейни сбирки изоставени без грижи – много експонати и книги са силно похабени, други – безследно изчезнали. Не е бил съставен инвентарен опис, когато преподавателите са изгонени от България. Едва през 1952 г. е взето решение от природонаучните сбирки на колежа в Пловдив да се създаде Природонаучен музей в Пловдив. Старата сграда на някогашната Пловдивска община (където и сега се намира Природонаучният музей) е била предоставена за тази цел. Запазените експонати от колежа са пренесени там. На 8 май 1960 г., музейната сбирка, обогатена с нови материали от българската природа, е художествено подредена и е открита като Природонаучен музей.[2] Други експонати са предадени на Етнографския музей. Лисват някои колекции от старо оръжие, нумизматика, и др.

Eдни от най-интересните екзотични експонати в Пловдивския природонаучен музей са наследени от Педагогическия музей. [3] Колекция от 115 френски, немски и италиански гравюри на мед от периода ХVІІІ - началото на ХІХ век, както и по-късни оригинални авторски офорти от началото на ХХ в. са предадени на Художествената галерия в Пловдив. Сюжетите на гравюрите могат да бъдат разделени в различни групи: библейски, евангелски и църковни сюжети; митологични; исторически; анималистични; портрети; сцени от семейния бит; селски сцени; парадни и дворцови сцени; пейзажи; исторически и т.н. Преобладаващата част от гравюрите са в голям формат, близък до А1 (100х70 см.). Част от гравюрите са отпечатани в ателието „Chalcografie de Louvre“ на Лувъра. През 2014 г. всички гравюри са реставрирани, проучени, описани, дигитализирани и поставени в рамки за завършен изложбен вид.[4]

СъдържаниеРедактиране

Музеят е имал следните отдели:[1]

  • Религия
  • Веществен мир – естествени науки, етнография, история, археология, нумизматика и др.
  • Свободни изкуства – музика, художество. иконопиство и др.
  • Индустрия – суровини, производство, крайни продукти

Природата е заемала особено важно място в музея и е била представена с много експонати в отделите

  • Геология – палеонтология, петрография, минералогия
  • Ботаника – българска и чуждестранна флора
  • Зоология – българска и чуждестранна безгръбначна и гръбначна фауна

УреднициРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране