Вижте пояснителната страница за други значения на Лъв.

Лъвът (Panthera leo) е едър хищник от семейство Коткови и един от четирите представители на род Пантери. С тегло, достигащо до 250 kg, той се нарежда като втората по големина след тигъра известна котка, обитаваща днес Земята.[2] Ареалът на местообитание днес на представителите е силно ограничен за разлика от този, който е бил преди около 10 000 години. Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка. През последните 2 – 3 хилядолетия лъвът се е срещал и в Северна Африка и Югозападна Азия, но поради дейността на човека е изтласкан на далеч по-малка територия. Останки от съществуване на лъвове са открити и в цяла Евразия от Западна Европа до Индия, а в Северна и Южна Америка от Юкон до Перу[3]. Това го прави, наред с котката, с най-обширен ареал на обитание.

Лъв
♂ Лъв
Лъв
♀ Лъв
Лъв
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Пантери (Panthera)
вид:Лъв (P. leo)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Лъв в Общомедия
[ редактиране ]

В дивата природа лъвовете живеят 10 – 14 години, като в плен те могат да живеят и повече от двадесет години. На свобода мъжките рядко живеят по-дълго от десет години. Причина за това са нараняванията от непрекъснатата борба с конкурентни мъжки, което значително намалява преживяемостта им.[4] Обикновено обитават савана и ливади, въпреки че по-рядко се срещат и в храсталаци и гори. В сравнение с другите котки лъвовете са изключително социални. Живеят на групи, наречени прайдове, състоящи се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно, като плячката им се състои предимно от големокопитни животни. Мъжките лъвове са лесно разпознаваеми благодарение на пищната грива. Тя е и един от най-разпространените животински символи, известни в човешката култура.

През последните две десетилетия африканската популация е спаднала с 30 – 50% и това го прави уязвим вид. Днес основната част от лъвовете живее в национални паркове, а главната заплаха за тяхната численост са хората и борбата за местообитания с тях. Още от епохата на Римската империя лъвове са залавяни и държани в плен, а от края на 18 век са търсени и залавяни с цел показването им по изложби, панаири, циркове и зоопаркове. Днес зоологическите градини си сътрудничат с цел запазването на застрашения азиатски лъв.

Разпространение редактиране

Лъвът се среща в Африка – най-често в полупустините и по-рядко в пустините. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той вече е изчезнал от северните ѝ райони и твърде рядко може да се види на запад. В изобилие се наблюдава само в Кения и Танзания.

 
Лъвица в националния парк Гир

Последното убежище на популацията от лъвове в Азия е националният парк Гир (с площ 1412 km²) и в някои области около него, в щата Гуджарат, Индия, на юг от Мумбай. Там популацията нараства от около 180 лъва през 1974 г. до около 400 през 2010 г.[5] Преброяването на азиатските лъвове, проведено през 2017 г., отбелязва около 650 индивида.[6]

Местообитание редактиране

В Африка лъвове се срещат основно в пасищата на саваната с отделни разпръснати акациеви дървета, които служат като сянка.[7] В Индия местообитанията включват смесена суха савана гора и много суха широколистна гора[8]. Преди около две хиляди години местообитанията на лъвовете са включвали районите на южните части на Евразия в район от Гърция до Индия и цяла Африка, с изключение на централните части на Сахара. Херодот съобщава, че лъвовете са били често срещани в Гърция в периода около 480 г. пр.н.е. Те атакували и камилските кервани на Персийския цар Ксеркс в похода му през страната. Към 300 г. пр.н.е Аристотел описва лъвовете като рядко срещани в Древна Гърция. Към края на първи век те изчезват от Балканския полуостров.[9] Последните лъвове в Европа изчезват към 10 век от района на Кавказ.[10]

Видът е унищожен в Палестина през Средновековието, а от останалата част от Азия постепенно изчезва до края на осемнадесети век вследствие на разпространението на огнестрелното оръжие. От края на деветнадесети и началото на 20 век те са изчезват и от Северна Африка и Югозападна Азия. Към края на деветнадесети век лъвът изчезва и от Турция и голяма част от Северна Индия[11]. Последните сведения за лъвове в Иран са от 1941 г.

Етимология на името редактиране

Името на лъва в романските езици произлиза от латинската leo[12] и старогръцката λέων (leon)[13] думата на иврит לָבִיא (lavi) също има подобно звучене[14]. В Systema Naturae видът е наречен от Карл Линей Felis leo. Думата Panthera в съвременното име на вида Panthera leo идва от pan – („всичко“) и thera („звяр“). Въпреки че думите са с латински произход, словосъчетанието демонстрира поразително сходство със санскритската дума за тигър – pundarikam. В дословен превод тя означава белезникаво-жълто[15].

Таксономия и еволюция редактиране

Най-старият открит фосил на котка с белези на лъв е от Леотили в Танзания и се предполага, че е на 3,5 милиона години. Тези находки обаче не потвърждават, че изкопаемото животно е лъв, а само че е представител на род Panthera. Най-старите фосили от лъв в Африка са с 2 милиона години по-млади от предните.[16] Най-близките родствени видове на лъвовете са тигъра, ягуара и леопарда. Морфологичните и генетичните анализи сочат, че тигрите са видът, който най-рано се е отделил от общия правид. Преди около 1,9 млн. години се отделя и линията на ягуара. Разделянето на линиите на лъва и леопарда става най-късно преди около 1,25 млн. години.[17]

Panthera leo възниква в Африка преди около 1 милион до 800 000 години, след което се разпространява в целия Holarctic region.[18] В Европа се появява преди около 700 000 години. Доказателство за това са откритите останки от подвида Panthera leo fossilis в Исерния в Италия. От този подвид се развива по-късно и пещерния лъв (Panthera leo spelaea), появил се преди около 300 000 години. През плейстоцена се разпространява и в Северна и Южна Америка и се развива в подвида Panthera leo atrox, (Американски пещерен лъв).[19] Древните лъвове от северна Евразия и Америка измират преди около 10 000 години по време на последния ледников период[20], когато настъпва второто голямо измиране на мегафауна от плейстоцена.[21]

Подвидове редактиране

 
Африкански (горе) и Азиатски (долу) лъвове

Традиционно са описвани дванадесет съвременни подвида, голяма част от тях обаче се смятат за вариетети на берберския лъв.[22] Основните различия между отделните подвидове географското разпространение и формата и цвета на гривата. При много от индивидите има и индивидуални различия при гривата, поради което прави този признак несигурен. Днес са признати единадесет подвида на лъва,[20][23]макар че един от тях (Panthera leo melanochaita, Капски лъв) е несигурен.[23] Изследване на митохондриалната ДНК показва, че всички лъвове от Субсахарска Африка спадат към един подвид с два вариетета: единия населяващ района западно от Източноафриканската рифтова зона, а другия на изток от нея.[24][25]

Съвременни подвидове редактиране

Днес са описани следните осем съвременни подвида:

Праисторически подвидове редактиране

Известни са още няколко праисторически подвида:

  • P. l. atrox, известен като Американски пещерен лъв. Бил е широко разпространен в Америка от Аляска до Перу допреди повече от 10 000 години. Тази форма често е смятана за отделен подвид, но филогенетичните проучвания сочат, че това е подвид на лъва (Panthera leo).[20] Това е един от най-големите изчезнали подвидове на лъва с приблизително 1,6 – 2,5 m дължина на тялото.[28]
  • P. l. fossilis, известен като ранно- и средно-плейстоценски европейски пещерен лъв или мосбахски лъв. Живял е преди 500 000 години. Фосили са открити на територията на Германия и Италия. Той е по-голям по размери от африканския лъв и се доближава по размери на американския лъв.[20][29]
 
Репродукция на скални рисунки на Пещерен лъв в пещерата Ласко
  • P. l. spelaea, известен като европейски пещерен лъв, евразийски пещерен лъв или късно-плейстоценски пещерен лъв. Живял е в Евразия в периода преди 300 000 до 10 000 години.[20] Този подвид е известен от палеолитни пещерни рисунки, костни изделия и глинени изделия.[30] Изобразяван е с изпъкнали уши, опашка завършваща с пискюл от косми и ивици по тялото подобно на тигър. Мъжките са имали зачатък или съвсем слабо развита грива.
  • P. l. vereshchagini, известен като Източносибирски или берингски пещерен лъв. Населявал е Якутия, Аляска и Юкон. Анализът на кости от него показва, че е сравнително по-едър ат европейския и по-дребен от американския пещерен лъв.[20][31]

Отличителни белези редактиране

Лъвът е второто по големина животно от семейство котки след тигъра. Съгласно височината в областта на холката той бива най-високата котка сред представителите на семейството. Продължителността на живота е 15 – 20 години сред природата. Максималната скорост, с която преследва плячката, достига 60 km/h. С мощни крака, силни челюсти и дълги до 8 cm кучешки зъби лъвът може да повали и убие доста едра плячка.[32] Окраската на лъвската козина варира от светлобежово до жълтеникаво, червеникаво или тъмнокафяво. Долната част в повечето случаи е по-светла, а пискюлът на опашката – черен. Цветът на гривата може да бъде от жълт до черен. Опашката завършва с черен пискюл от козина, чието предназначение е все още неизвестно. Пискюлът отсъства при раждането на лъвчето, оформя се около 5-ия месец, а около 7-ия вече е напълно развит.[33] Малките лъвчета се раждат с кафяви розетки по тялото, подобно тези на леопарда. Въпреки че избледняват при израстването им могат да се наблюдават и при възрастни лъвици в областта на краката. Азиатските лъвове се различават от африканските по характерно оцветяване на коремната част и по-малка грива на мъжките. Лъвовете са единствените членове на семейство котки, които показват характерен полов диморфизъм. Най-съществената разлика между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците. Представителите на двата пола допълнително са се специализирали и в изпълнението на различни роли в прайда. Лъвиците например са ловците в семейството и осигуряват храната. Мъжките са по-тромави и имат грива, което допълнително ги затруднява при лова. Цветът на гривата при мъжкия варира от жълтеникава до черна като обикновено потъмнява с напредване на възрастта.

Средното тегло на мъжките достига между 150 и 260 kg (до 300 kg), докато при женските то варира между 120 и 182 kg[34]. В Кения е отстрелян едър мъжки с тегло 272 kg[35]. Дължината на тялото при лъвовете достига 170 – 250 cm, а при лъвиците – 140 – 175 cm. Опашката е дълга около 90 – 105 cm при мъжките и 70 – 100 cm при женските. Лъвовете проявяват склонност да показват вариация в телесното тегло в зависимост от околната среда и областта, която обитават. Например лъвовете в южната част на Африка са склонни да бъдат с около 5% по-тежки от тези в източната част на континента[36]. Дължината на главата при мъжките е между 40 и 70 cm, а при женските 30 – 50 cm. Черепът на лъва е много близък до този на тигъра с тази разлика, че в предната си част е по-сплескан и притежава по-къса посторбитална област[37]. Височината в областта на рамото е около 123 cm при мъжките и 107 cm при женските. В плен лъвовете проявяват склонност да стават по-едри и по-тежки. Най-тежкият известен лъв е мъжки на име Симба, от зоопарка в Колчестър, който през 1970 г. е тежал 375 kg.[38]

Индийският подвид обикновено е по-дребен на ръст от африканските си роднини. Теглото му е 160 – 190 kg при мъжките и 110 – 120 kg при женските, но могат да бъдат и по-едри. Гривата при мъжките не е така гъста и приляга плътно назад към тялото при което изглежда като зализана. Този подвид е с по-приземно тяло, при което се създава впечатление, че е по дребен в сравнение с африканските подвидове.

Начин на живот редактиране

Лъвовете са единствения вид котки, които живеят групово. Те се хранят като убиват плячката си. Семейната група, наречена прайд се състои от 1 до 4 мъжки (най-често 1 – 2, обикновено братя) и от три до десет женски (в някои случаи и повече). Големината на прайда зависи от територията и хранителните ресурси в нея. Лъвиците по принцип са роднини помежду си – майки, дъщери, сестри или „братовчедки“. Обикновено женските ловуват, а мъжките се грижат за сигурността на прайда си. Всеки клан заема територия от около 10 – 25 km², като водачите ежедневно я контролират и маркират като оставят следи или чрез мощен рев. Върху тази територия не се допускат лъвове пришълци. По-голямата част от деня лъвът прекарва в сън, а ловува в хладните часове – привечер или нощем. През най-топлите часове на деня лъвовете почиват в близост до вода, под сянката на растения или скали. Понякога дремят и по ниските клони на дърветата. Лъвът спи по 12 – 18 часа в денонощието.

Мъжките лъвчета, навършили две години, биват изгонвани от прайда с оглед лъвът-водач да не бъде изместен. Ако той се смени обаче, новият водач избива всички малки лъвчета, така че лъвиците да отглеждат само неговото потомство. Женските не го приемат докато не забременеят от него. При лов лъвовете могат да развият скорост до 58 – 60 km/h, но за кратко.

Размножаване редактиране

Лъвът се размножава в края на сухия сезон. Полова зрялост при женските настъпва на четири годишна възраст.[78] Чифтосването продължава няколко дни, като двойката може да се съвокуплява до 40 пъти на ден. Подобно на всички котки овулацията настъпва по време на полов акт вследствие на дразненето на кукичките на пениса при мъжките.[39] Лъвицата може да се съвокуплява с повече от един мъжки. Лъвовете възпроизвеждат много добре в плен.

След бременност, траеща около три и половина месеца, лъвицата ражда средно по четири лъвчета, поне половината, от които обикновено не оцеляват. Ражда на усамотено място далеч от прайда в дупка на земята или в закътано от дървета или камъни място. Малките са слепи и безпомощни с видими петна по козината. В началото (до 6 – 7 месец) лъвчетата се хранят само с мляко, но скоро майката започва да им дава и полусмляна храна. Лъвицата се грижи за малките две години, като през втората половина от този период ги учи да ловуват.

Здравни проблеми редактиране

Най-често лъвовете биват нападани от ектопаразити. Такива са кърлежите, които се залавят и пробиват кожата в областта на ушите, врата и слабините.[40][41] През 1962 г. лъвовете от кратера на Нгоронгоро са нападнати от мухата Stomoxys calcitrans. Мухите наранили големи части от кожата, появили се огромни рани и общо изтощение на тялото. В резултат на нападенията много лъвове измрели, други напуснали кратера. Като резултат от това накрая от 70 лъва останали само 15.[42] При подобна инвазия през 2001 година загиват шест лъва.[43] В изпражнения на лъвове е констатирано обсеменяване с тении. Лъвовете са краен гостоприемник на паразитите, след като поглъщат ларвната му форма посредством заразено месо на антилопи.[44] Инфекциозните заболявания се срещат основно сред лъвове отглеждани в плен. Домашните кучета и други хищници са причина за разпространението на гана и инфекциозен перитонит. През 1994 г. много лъвове в национален парк Серенгети заболяват и умират от гана вследствие на развитие и усложняване на неврологични симптоми.

Лъвът в културата редактиране

В символиката редактиране

Лъвът често се нарича Царят на животните. В европейската традиция той е символ на мощ и сила, въплъщаващ силата на слънцето и огъня. В хералдиката той символизира кралското достойнство и благородство. В страните от Югоизточна Азия от древността съществува особен, силно митологичен и стилизиран образ на лъва. Той слабо наподобява на истинския лъв и по-скоро напомня на митично същество. Той символизира могъществото и успеха на царската власт и сила. Статуи на тези лъвове са поставяни като стражи пред императорските спални, правителствените резиденции, административни здания и култови съоръжения. В днешно време той е атрибут, поставян на входовете на будистките храмове и шинтоистки светилища.

Бележки редактиране

  1. Panthera leo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Nowak, Ronald M. (1999). Walker's Mammals of the World. Baltimore: Johns Hopkins University Press. ISBN 0-8018-5789-9.
  3. Harington, CR (1969). „Pleistocene remains of the lion-like cat (Panthera atrox) from the Yukon Territory and northern Alaska“. Canadian Journal Earth Sciences 6 (5): 1277 – 1288.
  4. Smuts, G.L. (1982). Lion. Johannesburg: Macmillian South Africa (Publishers)(Pty.) Ltd. p. 231. ISBN 0-86954-122-6.
  5. Singh, H. S. и др. A conservation success story in the otherwise dire megafauna extinction crisis: The Asiatic lion (Panthera leo persica) of Gir forest // Biological Conservation 144 (5). 2011. DOI:10.1016/j.biocon.2011.02.009. с. 1753 – 57.
  6. Kaushik, H. Lion population roars to 650 in Gujarat forests // The Times of India, 2017. Посетен на 9 August 2017.
  7. Rudnai, Judith A. The social life of the lion. Wallingford, s.n., 1973. ISBN 0-85200-053-7.
  8. The Gi – Floristic // Asiatic Lion Information Centre. Wildlife Conservation Trust of India, 2006. Посетен на 14 септември 2007.
  9. Schaller, p. 5
  10. Heptner, V.G. и др. Mammals of the Soviet Union: Volume 1, Part 2: Carnivora (Hyaenas and Cats). New York, Amerind, 1989. ISBN 9004088768.
  11. Past and present distribution of the lion in North Africa and Southwest Asia. // Asiatic Lion Information Centre, 2001. Архивиран от оригинала на 2008-05-10. Посетен на 1 юни 2006.
  12. Simpson DP. Cassell's Latin Dictionary. 5th. London, Cassell Ltd., 1979. ISBN 0-304-52257-0. с. 342.
  13. Liddell, Henry George Scott, Robert. A Greek-English Lexicon (Abridged Edition). United Kingdom, Oxford University Press, 1980. ISBN 0-19-910207-4. с. 411.
  14. Lion // Simpson, J., Weiner, E. (eds). Oxford English Dictionary. 2nd edition. Oxford, Clarendon Press, 1989. ISBN 0-19-861186-2.
  15. Panther // Online Etymology Dictionary. Douglas Harper. Посетен на 5 юли 2007.
  16. Werdelin, Lars и др. Plio-Pleistocene Carnivora of eastern Africa: species richness and turnover patterns // Zoological Journal of the Linnean Society 144 (2). The Linnean Society of London, Юни 2005. DOI:10.1111/j.1096-3642.2005.00165.x. с. 121 – 144. Посетен на 8 юли 2007.
  17. Yu, Li и др. Phylogenetic studies of pantherine cats (Felidae) based on multiple genes, with novel application of nuclear β-fibrinogen intron 7 to carnivores // Molecular Phylogenetics and Evolution 35 (2). Май 2003. DOI:10.1016/j.ympev.2005.01.017. с. 483 – 495.
  18. Yamaguchi, Nobuyuki и др. Evolution of the mane and group-living in the lion (Panthera leo): a review // Journal of Zoology 263 (4). Август 2004. DOI:10.1017/S0952836904005242. с. 329 – 342.
  19. Turner, Allen. The big cats and their fossil relatives: an illustrated guide to their evolution and natural history. New York, Columbia University Press, 1997. ISBN 0-231-10229-1.
  20. а б в г д е Burger, Joachim et al. Molecular phylogeny of the extinct cave lion Panthera leo spelaea (PDF) // Molecular Phylogenetics and Evolution 30 (3). Март 2004. DOI:10.1016/j.ympev.2003.07.020. с. 841 – 849. Архивиран от оригинала на 2011-08-24. Посетен на 20 септември 2007.
  21. Harington, CR. American Lion // Yukon Beringia Interpretive Centre website. Yukon Beringia Interpretive Centre, 1996. Архивиран от оригинала на 2016-01-19. Посетен на 8 март 2010.
  22. Barbary Lion – Panthera leo leo – Largest Lion Subspecies Архив на оригинала от 2011-08-25 в Wayback Machine. Посетен на 19 септември 2007
  23. а б в Barnett, Ross и др. Lost populations and preserving genetic diversity in the lion Panthera leo: Implications for its ex situ conservation // Conservation Genetics 7 (4). Август 2006. DOI:10.1007/s10592-005-9062-0. с. 507 – 514.
  24. Barnett, Ross и др. The origin, current diversity and future conservation of the modern lion (Panthera leo) (PDF) // Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 273 (1598). 2006. DOI:10.1098/rspb.2006.3555. с. 2119 – 2125. Архивиран от оригинала на 2007-08-08. Посетен на 4 септември 2007.
  25. Dubach, Jean и др. Molecular genetic variation across the southern and eastern geographic ranges of the African lion, Panthera leo // Conservation Genetics 6 (1). Януари 2005. DOI:10.1007/s10592-004-7729-6. с. 15 – 24.
  26. Wildlife Conservation Trust of India. Asiatic Lion – History // Asiatic Lion Information Centre. Wildlife Conservation Trust of India, 2006. Посетен на 15 септември 2007.
  27. Nowell K, Jackson P. Panthera Leo // Wild Cats: Status Survey and Conservation Action Plan. Gland, Switzerland, IUCN/SSC Cat Specialist Group, 1996. ISBN 2-8317-0045-0. с. 17 – 21.
  28. Martin, P.S. Quaternary Extinctions. Tucson, Arizona, University of Arizona Press, 1984. ISBN 0-8165-1100-4.
  29. Ernst Probst: Deutschland in der Urzeit. Orbis Verlag, 1999. ISBN 3-572-01057-8
  30. Packer, Craig и др. When Lions Ruled France (PDF) // Natural History. Ноември 2000. с. 52 – 57. Архивиран от оригинала на 2007-09-25. Посетен на 27 август 2007.
  31. Baryshnikov, G.F. и др. The Pleistocene cave lion, Panthera spelaea (Carnivora, Felidae) from Yakutia, Russia // Cranium 18 (1). 2001. с. 7 – 24.
  32. Lion // Honolulu Zoo. Архивиран от оригинала на 2012-07-17. Посетен на 12 юли 2007.
  33. Schaller, George B. (1972). The Serengeti lion: A study of predator-prey relations. Chicago: University of Chicago Press. ISBN 0-226-73639-3.
  34. Smuts, G.L. (1982). Lion. Johannesburg: Macmillian South Africa (Publishers)(Pty.) Ltd. p. 231. ISBN 0-86954-122-6.
  35. Nowell K, Jackson P (1996). „Panthera Leo“ (PDF). Wild Cats: Status Survey and Conservation Action Plan. Gland, Switzerland: IUCN/SSC Cat Specialist Group. pp. 17 – 21. ISBN 2-8317-0045-0
  36. Scott, Jonathon; Scott, Angela. (2002) Big Cat Diary: Lion, p. 80
  37. V.G Heptner & A.A. Sludskii. Mammals of the Soviet Union, Volume II, Part 2. Leiden u.a., Brill, 1992. ISBN 9004088768.
  38. Jungle Photos Africa Animals mammals – lion natural history Wood, G. 1983. The Guinness book of animal facts and feats. Sterling Pub. Co. Inc. 3rd. edition. 256 pp.
  39. Asdell, Sydney A. Patterns of mammalian reproduction. Ithaca, Cornell University Press, 1993, [1964]. ISBN 978-0-8014-1753-5.
  40. Schaller, p. 184
  41. Yeoman, G. и др. The ixodid ticks of Tanzania. London, Commonwealth Institute of Entomology, 1967. OCLC 955970.
  42. Fosbrooke, Henry. The stomoxys plague in Ngorongoro // East African Wildlife Journal 1 (6). 1963. DOI:10.2307/1781718. с. 124 – 126.
  43. Nkwame, Valentine M. King of the jungle in jeopardy // The Arusha Times, 9 септември 2006. Архивиран от оригинала. Посетен на 4 септември 2007.
  44. Sachs, R. Untersuchungen zur Artbestimmung und Differenzierung der Muskelfinnen ostafrikanischer Wildtiere [Differentiation and species determination of muscle-cysticerci in East African game animals] // Zeitschrift für tropenmedizin und Parasitologie 20 (1). 1969. с. 39 – 50.

Външни препратки редактиране

 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.