Пела
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пела.
Пела (понякога Пелла, на гръцки: Πέλλα) е античен град, столица на Древна Македония от края на V век пр. Хр. до средата на II век пр. Хр., както и родно място на Филип II Македонски и Александър Македонски.
Пела | |
Останки от древни сгради в Пела | |
Местоположение | |
---|---|
Местоположение в Гърция | |
Страна | Гърция |
дем | Пела |
Археология | |
Вид | Град |
Епоха | Античност |
Сайт | www.pella-museum.gr |
Пела в Общомедия |
Останките от древния град се намират в местността Градище при старото българско село Постол (след 1926 г. прекръстено на Пела), дем Пела, на около 40 км северозападно от Солун.[1] В миналото, сред местното българско население, мястото е било познато като „Пел“.[2]
Археологически разкопки за първи път са извършени в 1957 година, когато е изследвана цяла Пела и постепенно са открити важни обекти от религиозния характер на античния град, сред които е Храмът на Кибела и Афродита.[3]
В същата 1957 година античният град е обявен за паметник на културата,[4] като площта му е разширявана в 1984,[5] 1985,[6] 1997,[7] и в 1999 година.[8]
В 2009 година отваря врати Пелският археологически музей.
Личности
редактиране- Родени в Пела
- Александър III Македонски
- Аристон Пелски, пълководец на Древна Македония от IV век пр. Хр.
- Аристон Пелски, историк от II век пр. Хр.
- Архон Пелски, древномакедонски военачалник
- Филип II Македонски
- Посидип Пелски (310 пр. Хр. – ?), древногръцки поет
- Други
- Гносис, древногръцки художник от IV век
Външни препратки
редактиране- Pella, Princeton Encyclopedia of Classical Sites (via Perseus)
- Pella Архив на оригинала от 1998-12-05 в archive.today, Hellenic Ministry of Culture
Бележки
редактиране- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 175.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 209.
- ↑ Vangeli, Christina. The cult of Aphrodite in Macedonia. Thessaloniki, International Hellenic University, 2018. p. 14. (на английски)
- ↑ ΥΑ 73832/3072/15-7-1957 - ΦΕΚ 214/Β/2-8-1957 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-12-08. Посетен на 22 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/36577/1266/9-7-1984 - ΦΕΚ 549/Β/9-8-1984 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-24. Посетен на 24 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Α1/Φ17/49805/1878/15-10-1985 - ΦΕΚ 661/Β/1-11-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-24. Посетен на 24 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/45248/2809/14-10-1997 - ΦΕΚ 963/Β/29-10-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-24. Посетен на 25 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/4992/205/29-1-1999 - ΦΕΚ 98/Β/11-2-1999 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-24. Посетен на 25 юни 2018.