Паметник на дон Пелайо (718 – 737)

Пелайо (на испански Pelayo) е първи крал и основател на кралство Астурия. Годината му на раждане е неизвестна (между 681 и 690), умира през 737. Известен е най-вече с победата си при Ковадонга, което поставя началото на Реконкистата.

Основател на АстурияРедактиране

Пелайо (известен също с името Пелагиус) е вестгостки аристократ и телохранител на последния вестготски крал Родерих, загинал в битка с нахлуващите араби през 711 г. Ако се съди по хрониката на крал Алфонсо ІІІ, той е родом от Астурия – най-северните части на Испания. Други хронисти го смятат за роднина (племенник) на Родерих.[1] Семейството му е преследвано от крал Витица, така че след смъртта му заема силни позиции при новия крал Родерих. След поражението на вестготите се оттегля по родните си места, в Кантабрийските планини, където бягат много други генерали, аристократи и дори епископи от разбитото Вестгостско кралство. Това не е случайно – районът на Астурия остава е най-слабо повлиян както от римляните, така и от готите. Там кантабрийците и баските живеят изолирано, съгласно древните си традиции. Според легендата (а животът на Пелайо е известен главно от легенди), през 717 г. мюсюлманският управител на областта изпраща войници да го арестуват. Пелайо бяга в планините,[2] а не след дълго се установява в пещерата Ковадонга, заедно с неизвестен брой свои поддръжници (мъже, жени и деца). Това вече прилича на въстание и срещу него тръгва армия, начело с Ал-Кама. Пелайо организира клопка и в теснините на долината успява да я унищожи. Тази победа му осигурява възможност да разпростре властта си по част от крайбрежието, да превземе Хихон и Овиедо и така да създаде държавицата Астурия – първото християнско кралство в епохата на арабско-мюсюлманското господство.

 
Пелайо на герба на град Хихон

УправлениеРедактиране

Пелайо се счита за крал на Астурия от 718 до 737 г. Негова столица става град Кангас де Онис. След победата при Ковадонга, колкото и тя да е с локално значение, около него се събират още повече представители на вестготската знат.[3] Оформящият се кралски двор е продължение на толедския, тъй като Пелайо се осъзнава като вестготски владетел. Има сведения за няколко опита на арабите да ликвидират неговото кралство, но очевидно трудният релеф и войнствеността на местното население правят това невъзможно. Повече сведения за неговото управление липсват.

СемействоРедактиране

За името на баща му има най-различни версии сред средновековните хронисти. В хрониката на Абелдум е представен като син на Веремундо; Себастиан де Саламанка го смята за син на Фавила, херцог на Кантабрия; според трето мнение баща му е херцог на Авала (Авала е част от Кантабрия).[4] Известно е името на съпругата му – Гаудиоса, но с това се изчерпват сведенията за нея. Пелайо има син Фавила, който го наследява през 737 г., но умира само две години по-късно без деца. Дъщерята на Пелайо е Гермесинда, чийто съпруг Алфонсо І е третият крал на Астурия (739 – 757).

БележкиРедактиране

  1. Henry Coppée, History of the Conquest of Spain by the Arab-Moors, Boston 1881, p. 398
  2. Hugh Kennedy, The Great Arab Conquests, Philadelphia 2007, p. 318
  3. Рафаэль Альтамира-и-Кревеа, История Испании, Том 1, Москва 1951, с. 110
  4. Coppée, History of the Conquest of Spain..., p. 398